Стефания Милева - Мъгла

Когато
ти падне шапката
това е:
гравитация
възторг
или потрес някакъв

Стефания Милева

*
Концентричните кръгове
все по-широки
осмислят самотата
на езерното време
камъчето
е притихнало на дъното
под сянката на спяща риба
лятната светлина
мени цветовете
на успокоената вода
очите се събуждат
нищо не е било

*
Докато светлината
се смесва с мрака
любовта
те търси
по всички краища
на света

*
Всеки ден
играем на дама
с календара
прескачайки деня
в който ще тръгнем
към тревата и камъка

*
Ти си
мека тишина
приземяваш безшумно
всичко
което трака и свисти
у мен

*
Тайнствената
влажна мъгла
в очите ти
скрива от моите
всички разстояния
и опасности

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020