Лили Спасова - Сънуване за име
Душата е море, което чака своето име. Сънуваме очите си и тяхната безбрежност. Отиваме там, откъдето никой не се е завърнал в стиховете на Лили Спасова.
Александър Арнаудов
*
душата ми -
море
което чака свое име
сънуване за име
невъзможно е да бъда „нея”
и се влюбвам
в цялата безбрежност
на очите ѝ
сънувам
че се казвам „нея”
а ти успя ли да измислиш името ѝ
намери ме
ще се срещнем
там
откъдето
никой не се е завърнал
а дотогава ще живеем в паралелни светове
намери ме
когато говорим за любов
e
толкова естествено
да има точки на пресичане
споделена тишината
е
благослов
недоспала
гладна
различна от пресичането на съня на двама
понякога си тръгва
любовта
и само песента на малките щурци
полепва
върху устните
и миглите
за спомен
а колко е добре
да не говорим
за любов
а тя да бъде всяка молекула въздух
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020