Христина Панджаридис - Септемврийски залез
Самотата е котка, търсеща на кого да подари живота си. Не чакаме нощта, за да запознаем кожите си. Нашето лято е септемврийски залез в поезията на Христина Панджаридис.
Александър Арнаудов
*
септемврийски залез
все по-късо
нашето лято
Нощ по желание
Не чакаме нощта,
за да запознаем кожите си.
Дърпаш пердетата,
запалваш нощната лампа.
Затварям очите си.
Тялото ми наедрява от целувки
в един атински квартал.
Ушите ми учат
любов на гръцки.
Преди да заспя
отварям очите си,
да проверя дръпнати ли са още пердетата
в твоята влюбена стаичка.
*
самотата
е котка
търсеща
на кого да подари
животите си
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020