Руми Райк - Зелена, кална от сбогуване

Руми Райк е родена в София с рождено име Румяна Савова Цветкова. Първите две книги подписва с презимето си, а творческия си псевдоним ползва от 2001 г. Магистър по теология и магистър по виртуална култура (СУ „Св. Климент Охридски“). Специализирала е и три години мениджмънт в ТУ-София. Има множество публикации в пресата, датиращи от 13-годишната й възраст, а първата й стихосбирка „Графитени очи“, обхващаща ранното й творчество, е представена в „Славянска беседа“ от поетите Бойко Ламбовски и Илко Славчев, когато е на 19 г. Печатана е във в-к „Литературен вестник“, в-к “Народна армия“, в-к „Сега“, сп. „Кула“, сп. „Море“ и др.  Занимава се и с керамика, като през 2008 г. отваря собствено творческо ателие, което развива и до днес.  Автор на 16 книги за деца и 2 стихосбирки, както и на химна на скаутското движение.  Омъжена, с една дъщеря. Активно практикува скално катерене и колоездене.

Теменужки

Понякога си мисля -
съвършените римушки
са точно като оня
мед с глюкоза
от който грейвате като
беззъби теменужки
нахилени
от лепкавата доза.

зелена, кална от сбогуване

унило търсех предрешени смисли
нарязвах се на думи натрошени
и тичах по остатъците време
в което бързо да се доизмислим

до следващото
на обувките събуване

защото любовта е босонога
пред прага на затръшнати мечти -

подробност синя от пейзажа
обесен миг, изтръпнал ден

а аз единствено ще мога
зелена кална от сбогуване
да бъда локва на паважа

и ти да се оглеждаш в мен

Вселена от бели квадрати

Да се скрием в черупката там,
и нека светът ни е тесен-
стрък трева ще ни бъде ветрило.
Аз знам-
всеки цвят е по малко обесен,
всяка клонка е малко бесило.

Не искам дъждът да ни мокри излишно -
нека зреят черешите, вишните,
като кървави гилзи с червило.

Всичко друго е вместо луна,
и дано да се сместим
зад снишената жълта врата
на небесната хижа,
където се сблъскват неща от обрати
и рисуват с опашката рижа

вселена от бели квадрати

Трамплин за жаби

Пресипнали по дъното
се утаяват
предпоследните очи
Звънят тръстиките
прегракнало
в небесните уши
Мухите раждат отегчени
мисли на открито
и облаците се разтягат
в надвисналите бури
сред блатните гърди
е влажно, ветровито…
Поклащат се ленивите папури
издишат любовта си скрито
лилиите-представи
с лица печални

като на крави

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020