Людмила Христова - Сянката на облака

Сенките на облаците разрязват планината. Нощта е неспокойна в ръцете ни. Луната размътва езерото в новите текстове на Людмила Христова.

Александър Арнаудов

*
балканска граница
пресичат насам-натам
бездомни кучета

*
сянката на облака
разрязва планината
равноденствие

*
трудни времена
само по мартениците
супергерои

*
бяло, зелено, червено…
априлски сняг
по шипките

*
епидемия на село
лекарят си тръгва
с две кори яйца

*
карантина
вадичките по прозореца
чертаят пътища

*
морски бряг
вълна след вълна чакам
да отмине зъбоболът

*
карантина на село
кокошките на цигуларката
кълват в такт

По Башо

новолуние
размътват старото езеро
младите жабки

*
разсича луната
кръстът на църквата
неспокойна нощ

*
Благовещение
показва ми снимки на сина си
съседката Мария

*
Цветница или Хелоуин
разпознавам по гласа
съседското момче

*
Великден
в гнездото на свраката
кристално яйце

*
целият свят е сцена...
позира пред прозореца
синигерът

*
извънредно положение...
между теб и мен
коронавирус разстояние

*
грипна карантина -
както всяка пролет
цъфтят джанките

*
пролетно пълнолуние
така крехки сенките
на напъпилите вишни

*
порутен замък
луната достроява
парадното стълбище

Отличие от 21th HIA Haiku Contest 2019

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020