Гергана Златкова - Лабиринтите на самотата
Събираме себе си от светлината. Гласът ни звучи в небитието. Животът е лабиринт на самотата в текстовете на Гергана Златкова.
Александър Арнаудов
*
Сред
слънчевите
лъчи
събирам
себе си
от
разпилени
отломъци
залепвам
с маджун
душата си -
прозорец
без рамка
Към Тезей
Ще татуирам
кожата ти...
Ще се влея
с мастилената
нишка
в порите ти,
за да те изтегля
от лабиринтите
на самотата ти...
По Новалис
1.
Музиката е съчетание от тоновете и звуковете в природата, пречупени през светоусещането на композитора.
Тя продължава да звучи в представите (небитието), когато
пръстите на музиканта престанат да докосват клавишите…
2.
През увеличителната същност на многоъгълните перести космически
мъглявини се увеличават и пречупват, пулсирайки, милиарди лъчи от
непознати за човешкото око, пъстри цветове...
Безкраен танц от багри и светлини!
3
Играта между вода
и светлина
превръща образа
в статистическa съвкупност
от фрагменти -
хиляди повтарящи се късове
от цялото, събрани
в друго,
ново цяло...
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020