Елисавета Шапкарева - Любов по време на пандемия

Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Живее и работи като журналист в родния си град. Има издадени две книги с хайку - "Тихо" (2003) и "По здрач" (2006), и една с лирика - "Око на птица" (2008). Нейни стихове са публикувани в пресата и в антологиите на Българския хайку съюз: "Дъждовни семена. Българска хайку поезия" (2001), "Птицата. Българска хайку поезия" (2003), "Розата. Европейско хайку" (2003), "Пътят. Световно хайку" (2004), "Огледала. Български хайку" (2005), в сборника "SMS-ПОЕЗИЯ" (2005; 2006), в антологията "World Haiku" (2005; 2006) и в "Ирин Пирин. Алманах за литература, изкуство и социален живот" (2006; 2007). Лауреат на логото "SMS-поезия" (2006), Трета награда от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2006) и носител на почетна грамота от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2007). Член е на Българския хайку съюз и на Световната хайку асоциация.

*
последна целувка
помежду ни
коронавирус

*
пандемия
съседка храни гълъби
през открехнат прозорец

*
пандемия
кварталните пияници
на една ръка разстояние

*
работа от къщи
между 2 и 4
фейсбук опустява ;-)

*
ден на театъра
повдига се завесата
виртуално

*
животът е театър
главен актьор –
коронавирусът

*
любов
заедно и по време
на пандемия

*
среща в магазина
аз влизам
ти излизаш

*
случайна среща
не те познавам
под маската

*
квартална градинка
без ездач
металното конче

*
квартална градинка
само гълъб
на въртележката

*
квартална градинка
полюшва се от вятъра
празна люлка

*
извънредно положение
всяка шега
е добре дошла

*
корона вирус
само на картина
природата

*
коронавирус
закърпваме света
с много любов

*
пусти улици
подскачат необезпокоявани
врабчетата

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020