Венелина Петкова - Дневник на денонощието

Представям ви ...нещо, което бих нарекла хайку-поема, и по-скоро хайку дневник на едно денонощие - такова е и самото заглавие.

Предлагам ви също два хайбуна - последният е по-експериментален, звучи доста по-наративно (като къс разказ) от обичайното за този жанр. Придружени са с три авторски илюстрации с туш - източната техника суми-е: рисунка върху тънка хартия.

Експериментирам и с двата жанра, имам предвид, че понякога излизам от рамките или съм на границата между два жанра.

Автор на текстовете и рисунките с туш: Венелина Петкова

Дневник на денонощието

брънките на съня
дъхът ми
след “Cigarettes after sex”

качваме се на метрото
от спирка "Луна"
близо е следващият сезон

археоложка находка
всичко става на прах
звезден прах, някога...

тъмно синьото на нощта
пространство за всички
изчакващи въпроси

пандемична година на Плъха
хората освобождават
пейзажите

“Silent night…”
по пресния сняг
нежен сливов цвят

5 сутринта
липсата на морския хоризонт –
на тавана

пропива се във всички
прозрачни повърхности –
брокатена сутрин

лъчи през новите листа
мислите ми
потичат наобратно

две птичи пера на земята
едно до друго
за няколко мига

пролет
молците в кухнята
отново непобедими

тялото ми
в огледалото
невидимо отвътре

“The Big Expectations”
в края отново мия
стария тиган

индигово синьо
влиза през пердетата
сънят

морски хоризонт
част от времето
е линия

Вирус

По-голямата част от света затвори. Самолетите в небето са рядкост. Трамваите са празни. Птиците пеят по-силно, вместо това. Сърни прекосяват прочути площади. Патици пият водата на прочути фонтани. Делфини раждат в каналите на Венеция.
Температурите се колебаят между жега и студ.

болница някъде
по пролетно равноденствие
гледам маските на смъртта онлайн

Takeaway Ltd.

"...и непознати улици
ще извървя..."
Пак наближава пет следобед. Зимното слънце пропуска бледорозова светлина под облаците, в нишите между сградите, върху кората на дърветата, по повърхността на прозореца, зад който Н. го наблюдава.
Вечнозелено каланхое украсява масата с компютъра, с помощта на който преди две минути Н. поръча салата с печена белена чушка върху бобена паста, лазаня с пиле и литър бира.
По интерактивната карта на града почти на секундата се появява червена точка. Върху нея след малко изскача икона на велосипед и започва да се движи по маршрут от дебела червена линия към адреса на Н.
През отворения прозорец вече прехвърча сняг. Докосва лицето на Н. и се топи в кожата му.
Н. пътува заедно с иконата. Червен светофар на кръстовището. Пресичат хора, всеки с различно лице, различни дрехи, негова си походка. Дете сочи велосипеда и вика на майка си: "Такъв! Такъв, мамо! Видя ли?". Човек с лъскави обувки вдига очи от GSM-а си и ги среща с неговите. Група младежи нахлуват в обсега му, почти го блъскат и се отдалечават в смях. Жена с куче го измерва с поглед и обръща глава на другата страна. Колата на нетърпелив шофьор надава вой, а отгоре небето е широко и пусто.

Вятърът омесва снежинките със стари есенни листа. Залепва едно на витрината на пекарната, откъдето се носи топъл аромат на парещи печива. Велосипедът минава край училищната ограда. Зад нея се чуват крясъци, смях и ругатни, особено по адрес на една футболна топка. В градинката на ъгъла две ели се покланят леко една на друга.

Входът на Н. Той отваря вратата и взема пакета с вечерята си. Иконата на велосипед от екрана на компютъра се превръща в усмихнат емотикон.

скреж по миглите
изгубвам се
в тълпата

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020