Гергана Георгиева - Хоризонтът на отложената смърт

Смъртта е картография на незримото. Ставаме хлад отвътре и отвън. Остава една молитва време до забрава в апокалиптичното, емоционално писане на Гергана Георгиева. 

Александър Арнаудов 

*
Дишай
когато не остане нищо
тренирай беззъбата си уста да прегризва въжета
треперещите ръце да затягат примка
около слънцето
или
дяволът ще опъне ластик на рогата си
да подскачаш Ем-а е-със-а
докато се строполиш
невидим
тих
ялово семе в пръстта.
Дръж зениците живи
когато кръвта пръсне
последното копче на ризата
и свършваш в звездите.

една молитва време до забравата

Бог
на колене
ние
невидими сричаме

*
С цялото разбиране
към хоризонта на отложената смърт

поемам дъх за въздишката
от която някой
лист ще трепне
ще се откъсне
ще покрие
видимите нюанси тъга

от застиналия крайчец на устните
лек полъх издува платната...

Условните знаци на видимото

лекотата
с която чертите неусетно се изострят
след всяко
след всяко изтъняване на нощта
набраздената сухота от застинала
миловидност
наситнените пресечни пътища
кръговите сенки в низините на страха
хладината от обледените върхове
все по-студен става походът
все по-близо прибоят

картографията на незримото
тупти.

*
Не мога да простя терзанието на душата
един страх яде всинца ни
безутешен
като да очакваш провидението
да прогледнеш
да видиш себе си по милостта Му...

Този окоп е гроб и спасение
лежа и гледам звездите
очи са, брате,
трептят с камшик ударени
дето ти остана,
а мене взеха
станал съм хлад отвътре и отвън...

брат ти

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020