Петър Канев - Батай в Батак

Умът патки пасе.
А разумът - лебеди.

Петър Канев (с помощта на Атанас Петров)

ЧАЙНА В КАРДИФ

Христос обича
всички вещици,
защото обича всички хора,
които са себе си
и защото обича кардамон
с уелски кейк,
когато вали дъжд.
Те може би не го обичат,
но той обича да чете на келтски
книгите им за билките
и не обича превода на Библията
от ловеца на вещици -
английският крал
на този свят.

ЕНИЧАРСКО

Откакто се помня
непрекъснато изнасилвам душата си окована
в егоцентричарския корпус
с пет синджира роби с моето лице.
Дано духът ми скоро да разстреля аза ми
в гората, по партизански,
преди народния съд.
Аз съм на 7
и още плача за Вапцаров
в залата на разстрела
пред кървавата му бяла риза.
Никой друг няма да ме смени,
толкоз,
но ръката ми е безмилостно жестока,
когато мачка
билетчето за метрото
в джоба ми.
В зандана на 101 метра под сърцето
няма слънце,
но попаднах ли на хора?
Оборих ли агент Оруел?
Пея ли?

ГОТЪМ СИТИ

Тъпо и плоско,
Злото винаги е било комикс.
Но аз съм от поколението на Батман
и затуй не е комично като в Астерикс.
Събирахме поредиците на Пиф и Марвел
и си ги менкахме.
Вярвах, че съм супер Петър и ще заловя бандитите -
така наричахме мутрите тогава...
А днес си говорим само с балончета.
Комикси сме. И балони.
Чудовището клоун Пениуайз
ни е нарисувал в скицника си.
Отдавна.
Чакам клечката кибрит на любовта ми
да запали страниците
на бутафорната ми реалност.
Извади ме от картинката!
Зашлеви ме пак по лицето.
Не, направи го отзад.
Батман няма да ни види.
Само малката кибритопродавачка.

NO WAY OUT

Древна руина.
Аз съм разрушен от Атила храм
като развалините на метростанция Сердика.
А бетоновозът приближава.

ЕРОТОМАН В ПЕНСИЯ

След 11 септември еротиката сдаде багажа.
Упорито се държах за нея още 20 години на летището
и поправях надървени шадраванчета,
но държавата ми вече не съществуваше.

451 ГРАДУСА НЕО

Новата Матрица.
Всеки месец идват сметки
от порнофикация.
Прекрасен нов свят.
Ако не си платиш
ти ипотекират днк-кода.
Ако откажеш да гледаш,
те пращат да строиш АЕЦ
на остров Белене.
А ако поискаш радиатори
вместо вибратори
е по-добре
да научиш Астрид Линдгрен наизуст
и да бягаш при хората-книги
в гората.

THE GOOD PLACE (ПО NETFLIX)

Десета глуха е най-доброто място!
Там може да се запознаете
дори и с Петър Канев.

МИНИСТЕРСТВО НА ЩАСТИЕТО

Огнената река Геена в действителност
неслучайно наистина гори,
защото е пълна
с петрол.

FURIOUS ANGER

Моят дявол
е този на гнева.
Пуша 70-тата
последна цигара
за деня.
Дробът ми вече
свисти.
Изгарям го на клада,
защото
съм си
бесен.

ЦАРЕУБИЕЦ

Аз съм Гай Фокс.
Всяка година ще ме изгарят жив
на клада през ноември,
поне докато Англия е монархия.

Кардиф, ноември, 2019

ХАБИТАТ

По дяволите -
само там живеят
всичките ни
ангели.

ЛЕКСИКОН НА ГРОБИЩАТА

Кой ме разбира?
- Само мъртвите.
Кой ме обича?
- Не знам.
Кои са живите?

БАТАЙ В БАТАК

Никой вече не може да познае,
че съм Пинокио.

Муле с гърбав сексапил с абв-амулети -
общувам с книжните мъртви в буквите.
На 12 паднах от хамак и си счупих опашката.

Онзи ден Батай ми каза, че еротичното е
винаги грозно и еднокрако
като Джон Силвър.
Но не е чел Наследникът от Калкута.
Аз го четох - корабът ми потъваше в страниците,
когато паднах от хамака
- на 12.

На пет не вярвах вече в Торбалан.
Нямаше още никакви
зли норвежци около кафенето
Кристал и
не ме бяха омагьосали в евро-педалче,
а знаех само за педалите на Балканчето
и може би: Аз съм българче –
обичам голи момчета и големи облечени какички
и Изворът на белоногата.
И обожавах викингите и Хаджи Димитър и Сандокан
и динозаврите и барбароните
и слонът-моя приятел и хипопотамчето Уго
и Ум – белият делфин
и колът на мъчението,
смъртта на Дон Жуан, кръвта на Фауст,
писмото на Каблешков и Бенковски
и хорът при появата на Мефистофел,
на всеки километър черевното знаме
Митко Бомбата и Санчо Панса
и бягството на Монте Кристо от затвора
и обезглавяването на Милейд Уинтър.
За трети път получих ерекция пред телевизира
на полски филм по Студио Х,
в който някой тровеше жени и те се гърчеха
в агония
с пяна в устата.
На пет с немци
влязох в тинята
на язовир Батак –
потънах до врата.
Изпуших пъвата цигара с братовчед ми
и палехме син пламък от спирт по телата си.
Вчера.
Сънувах Батай в Батак
как опипва с жадни ръце черепите,
но не можеше да намери в кухините им
Окото.
Батай е обичал жена си до гроб,
а аз си спомних
филмчето за пингвинчето –
- някой е сменил яйцата му с камъни -
- и то ги мъти и мъти – и те не се измътват –
- и то не иска да се раздели с тях –
- и тръгва с тях да плува в океана –
мнимите яйца-камъни натежават –
- дърпат пингвинчето към дъното,
но то не иска да ги пусне –
- дави се -
- и се удавя...

Детско филмче.

Ето защо.

Вчера получих последната си ерекция.

А за първата –
- нищо няма да кажа...

Не, Блестящият свят
не е грозен.
Но алените ми платна се скъсаха.
Смених ги с черни.
И всичките ми кораби потъват.
Наследник ли съм на удавените?
Кога забравих да летя?
Защо не съм летял
и откога?
Калкута е неоткриваема...

ТУМБЕРГ

В борбата между позитивното и негативното
позитивното ще победи,
но само
посмъртно

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019