Евгения Иванова - Затворени врати

С удоволствие ви представяме първата публикация на Евгения Иванова в апокалиптичната декемврийска пролет на списание „Нова асоциална поезия“. Авторката е родена навръх студентския празник през 1966 г. Завършила е Софийския университет, специалност „Българска фиология“ и магистратура по „Международна търговия“ в УНСС. Впоследствие дълги години упражнява професията си като начален учител в няколко столични училища. През 80-те има награди от различни нацонални конкурси за поезия.

Шепот

пейка до пейка
струи самота
листата на кестените са млади
облива ни светлина
вината е коленичила
сядаме
мълчим
кестените шепнат
може би си говорят
 

Сянката ми

е достояние 
на страстта
годините са много

Затворени врати
 
съчувствието ти е излишно
любовта не

Грешници

пейката е празна
пак сме съгрешили
шоколадовото ти съчувствие
не ме обгръща
грешната любов може би е
най-истинското кубическо разстояние
което би могло да ти се случи
пак си забравил нощната лампа
да свети

Сълзите ти
са знак че те има
молитвата ти
е безмълвна
останах
цял живот

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019