Айча Заралиева - Дълбоко в софийските подземия

Дълбоко в софийските подземия живеем кошмарите и мечтите си. Огледалата на сънищата ни са криви и единствено в тях виждаме себе си. Представяме ви най-новите стихове на д-р Айча Заралиева в стичащата се към края си асоциална година на нашето електронно издание.

*
С голи ръце трябва да изкопая
един дълбок гроб
за всичките си страхове,
за миналото,
за мнението на другите,
да го залея с катран,
с цимент
и да оставя надгробие
с надпис:
„Тук моите кошмари
си почиват от мен“.

*
в безсънните си нощи
броя стъпките на есента по стъклата
броя листата, гниещи по тротоара
и чакам да изгрее утрото
за да заспя

*
Огледалата в сънищата ни
са криви.
Няма истини вече.
Всичко е само негативен образ
на миналото,
от което се срамуваме.

*
дълбоко в софийските подземия
четем стихове
за живота навън
за тъгата на утрото
за любовта, която никога не сме имали
и събираме кураж да излезем на повърхността

*
Коя си ти?
Хайде, кажи ми пак,
че няма нищо страшно в този живот!
Че мога да се справя с всяка буря.
Че мога да се събудя щастлива.
Че утре пак ще си говорим с часове.
Помниш ли коя беше?

*
Ако беше просто някой,
щеше да е толкова лесно
да те забравя.
Обичам те твърде много,
за да искам да се будим
всеки ден заедно.

*
Неделята се стича към края си.
От слънцето остана розова диря
като от пръсти по кожата ми,
когато дълго си ме държал за ръка.
Поскитах за кратко сама.
Вече ми липсваш.
Прибирам се.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019