Саня Атанасовска - Всички светлини на света
Небето пада в себе си, когато е в ръцете ни. Омразата копае спомени в нас. Всички светлини на света се събират в новите стихове на македонската поетеса Саня Атанасовска.
Александър Арнаудов
Всички светлини на света
Изключете всички светлини в света
и моята малка надежда
Разпределете ги в малки капки дъжд
нека бъде незабележимо.
Мисълта ми е лавина
това ще се успокои бързо.
Обичам игри, в които
всички ние сме победители.
Изключете всички светлини в света
и на тъмно
ще ги намеря
горещи времена на залез.
Влизам в сърцето на планина
Влизам в сърцето на планина
където не всички отиват
когато си тръгнем
от нас ще бъдат откраднати само сенки
не ме връщай
от празните часове
докато тичах след теб
и аз направих най-доброто за нас
загубих се
в срокове и червени линии
Влизам в сърцето на планина
вече няма избор за щастие.
Звезден път
Половина небе, задържащо рамото ми
меридианите ме претеглят
а над мен е звездна настилка.
Хората носят бреме на омраза
което откриха случайно
копае за спомени.
На тръгване
в края на пътя
Ще оставя всичко, което не е мое,
всичко, което не ми принадлежи
всичко, което не заслужавам.
След като не сте превърнати в нищо
чувам тиха симфония на любовта
и слезете по звезден път.
Снежинка от страст
Хората с пари ще си купят име и фамилия
и репутация и фалшиво уважение
докато Луната му прави компания
до бездомния пътник във времето.
Стените се рушат върху мен
и аз ставам скала
от която вятърът се отказва.
Видях детето да гледа в снега
и ме кара да мисля, че съм последната снежинка
която се топи от страстите.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019