Демир Демирев - Буря в океана

1013884_10201448929690053_1815182748_n.jpg

С удоволствие ви представяме някои от чудесните стихове от току-що излязлата книга на Демир Демирев "Скитащи слънца" (изд. "Захарий Стоянов", 2019) на септемврийските страници на списание "Нова асоциална поезия". Успех и на добър час на стихосбирката!

 

Буря в океана

Кой би предположил
че другата ѝ половина
съществува
оттатък света
в чаша вода
прикрита
в точка на кипене
преди да възкръсне.

 

Старо ехо

 

/След нас ще се роди ли Омир?

                       Махмуд Даруиш/

 

Отпред е пропастта
гостите на деня
и идващи
и заминаващи
видяха
оня който се изкачваше
от дъното усмихнат
ала кой бе той?

 

Лятно часово време

посвещавам ти в този сезон
моята тишина
моето време
около тебе
и
една
тайна врата
през която да влизаш
при мен
неуморно
до насита.

 

Вечерни пътища

Затихват вечерните пътища
в различните стаи
на лятото
аз си оправям прическата
с едно листо от календара
който е единственият ми приятел тук
завъртайки светлините
стените бързо
променят цветовете си
за да ми върнат
адреса на деня
нощта навярно ще е дълговечна
в светлината на уличната лампа
пробила огледалото.

 

Предпочитам тишината

Сега аз не мога
да пиша
в момента съм
читател
който учи
мълчаливо думи
от буквара
на неродените поети.

 

До дявола на времето

Няколко скитащи слънца
в душата ми живеят
ако угаснат
за вечни времена
ще угаснат.

 

Миг 5

Все нататък
е моят път
все нататък
когато му намеря
края
отвъд ще съм
отвъд
сред вятъра.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019

Previous
Previous

Саня Атанасовска - Всички светлини на света

Next
Next

Данаил Досев - Двама с тетрадка