Ан Секстън – Убиването на любовта (Превод Никола Стоянов)

Убиването на любовта

Аз съм убиецът на любовта.
Аз убивам музиката която мислихме за толкова специална,
която гореше помежду ни, отново и отново.
Аз убивам себе си, където коленичех пред твоята целувка.
Аз провирам ножове между ръцете ни
Създали от две едно.
Нашите ръце не кървят от това,
те лежат неподвижни в безчестието си.
Аз взимам лодките на нaшите легла
и ги поблатявам, оставяйки ги да се давят във море
и давейки се да потъват в нищото.
И аз ти тъпча устата с твоите
обещания и гледам
как ти ги повръщаш върху лицето ми.
Лагера за който отговаряхме?
Обгазих всички лагеристи.

Сега съм сам с мъртъвците,
хвърчащи от мостове,
хвърляйки себе си като кенче бира в кофа за боклук.
Аз летя като сама червена роза,
напускайки струйното течение
на самотата
и все пак  нищо не усещам,
дори хвърчаща и летяща,
вътрешностите ми са празни
и лицето ми е бяло като стената.

Да звънна ли на погребалния директор?
Би могъл да положи нашите тела у розов ковчег,
тези тела от преди,
и някой може да прати цветя,
и хората може пък да тъгуват
и ще бъдем по некролозите,
и хората ще знаят че нещо умря,
че вече не е, че вече не говори, няма дори
да кара кола и прочие.

Когато живота приключи,
онзи за който живееше
къде отиваш ти?

Ще работя нощни.
Ще танцувам в града.
Ще нося червено за да горя.
Ще гледам много внимателно Чарлската река,
носейки нейните дълги неонови крака.
И колите ще преминават.
И няма да се чуе и вик
от жената в червена рокля
танцуваща на своя си личен Елис Айлънд,
която въртейки се в кръгове
танцува сама
докато колите преминават.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021