Агрон Шеле - Самотна изоставена птица (Превод Мирослава Панайотова)
Агрон Шеле е роден на 7 октомври 1972 г. в Лескай, Пермет. Автор е на следните литературни произведения: „The steps of Clara“ (роман), „Beyond a grey curtain“ (роман), „Wrong image“ (роман) и „Innocent passage“ (поезия). Агрон Шеле е и координатор на международни антологии: „Open Lane“, „Pegasiada and Open Lane“, член е на Албанската асоциация на писателите, член на Световната асоциация на писателите, в Охайо, САЩ, и координатор на международната поетична галактика „Атунис“. Публикуван е в много вестници, национални и международни списания, както и в световни антологии: Алманах 2008, Световна годишнина за поезия 2009. В момента пребивава в Белгия и продължава да посвещава времето и усилията си в публикуването на литературни произведения с универсални ценности. Бил е активен член на гражданското общество в Албания, докато е преминал обучение от ПРООН, УНИЦЕФ. Председател е на дружествата „Околна среда и общност“ и „Деца и младежи“. Носител е на различни литературни отличия в Албания.
Този път…
Този път,
когато чуеш дъжда,
който пада от бронзово небе
върху голите дървета
и редиците гарвани, всичките жълти,
ти се питаш
защо само едно дърво стои високо?
В празен парк, самотен, гниещ ден след ден,
защо те интересува?
Може би защото това ти напомня времето, което е минало,
и се чувстваш по-стар отвсякога
като самотна изоставена птица,
когато дойде зимата.
Оцеляването е единственият шанс.
Този път,
когато мислите ти се загубят
и лицето ти не показва нищо повече от тъга.
В бледи цветове остана татуировка
върху мръсната ти кожа.
Точно тогава усещаш докосването на миналия сезон.
Това ти напомня за дългите звездни нощи.
Всичко това те изпълва с печал.
... Когато времето мине,
можеш да видиш само дъга, която се взира
в стара църква.
Акрилно стъкло.
Можеш да чуеш само шепота на монасите, докато вървят,
но не чуваш камбаната.
Какво означава това?
Чувстваш се като стара малтретирана статуя със скръстени ръце.
Ти чакаш греховете ти да бъдат простени.
Само да беше толкова лесно.
Но не, твоите демони поглъщат душата ти всеки ден.
Презрените ти измамни очи гледат само
в едно.
Единственото.
Невинната светица Магдалена.
This time...
This time,
When you hear the rain that falls over the bare trees from a bronze sky
And the rows of ravens all yellow
You ask yourself
Why only a tree stands tall?
In an empty park, lonely rotting day by day
Why do you care?
Maybe because that reminds you the time that has passed
And you feel more older than ever
Like a lonely bird abandoned when the winter comes
Surviving is the only chance
This time,
When your thoughts are lost
And your face shows nothing more than sadness
In pale colours remained tattoo over your filthy skin
That is when you feel the touch of the last season
That is what reminds you of the long starry nights
All of this turns your spirit blue
....when the time passes
You can only see a rainbow that stares over an old church
Acrylic glass
You can only hear the whispers of monks as they go
But you can't hear the bell
What does that mean?
You feel like an old abused statue with crossed arms
You wait for your sins to be forgiven
If only it was that easy
But no, your demons consume your soul every day
Your disgusting devious eyes only stare at one thing
The only
The innocent saint Magdalene
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021
