Слави Томов - Витражи в небето

Губим връзка със земята. Пускаме хвърчила по плажната ивица. Възстановяваме нашето минало в сините докове на Слави Томов.

Александър Арнаудов

Какво направих с парите от литературната ми награда за "Докери"?

Значи, първо се събух бос, за да не изгубя реална връзка със земята, беше зима, но няма значение; първото нещо, което направих е да си купя обувки, избрах ги кафеви, малко по-груби, от естествена кожа, да ме държат през лятото и зимата, после реших да си купя сносен костюм с бяла риза и тиранти, имам житейски опит и дълго оглеждах материите да не ме прецакат, платих аз и веднага го сложих: бяла риза, тиранти и хубаво вталено сако, придаваше ми вид на Sicilian mobster или на Ирландец, скатах старите си дрехи в един плик и излязох; на първата крачка ги оставих до един просяк, дори и двайсетачка му добавих; той ми каза: Господ дълъг живот да ти дава и се разплака; влязох в друг магазин и си купих каскет в тютюнев цвят, модерно беше каскет да носиш, сложих си го аз и тръгнах из улиците на Бургас; Господи, цигари нямах, купих си една пура, запалих я, сетих се за Malcolm Lowry и Under the Volcano, забравих го и си продължих към сините докове, танцувах буквално към сините докове като моряк, който от половин година суша не е виждал;Como é bela a vida, спрях се на една витрина, огледах се, много елегантно изглеждах, дори боксова стойка направих: ляв прав, дясно круше; скимна ми, че афтършейв нямам, купих си с мирис на lavanda, зализах си със слюнка косата и продължих, това море с теменужен цвят, за което Омир пишеше; после срещнах някои познати, бедни момчета бяха тези мои познати и аз им дадох пак по една двайсетачка, след това отидох на берберин брадата ми да оправи и прическа хубава да ми нагласи, много се постара той и през цялото време говорихме за велики боксьори като Rocky Marchiano и Mike Tyson; накрая стигнах до бургаските докове, исках на спокойствие бира да пия, да пия и да почета нещо сам, седнах аз; поръчах си хайвер и бира и около мен имаше много красиви vip courtesas, Небесно отче, някои взимаха трицифрени суми за любов от marinheros, имаше, но и pimp- овете им бяха наоколо, не ме интересуваха вече куртизанките, отпих от бирата си и се замечтах; морето идваше и се връщаше, връщаше се и идваше и блъскаше във вълнолома, платих си сметката и оставих бакшиш пак двайсетачка, усмихнах се и на красивите блудни Магдалини, тръгнах сам из бургаските улици, изглеждах много шик, а в джоба си имах една стотачка, тя щеше да ми стигне да закарам някой ден моята голяма любов Е. до Португалия, някъде много на юг, във Faro или Alentejo, и щях да и наема вила, бяла cassa, със сини дървени прозорци под която растяха жасмини и ириси, бяла cassa, където аз по цял ден щях да пиша и да залагам на боксови мачове, а Елени да се прави на красива пред едно огромно огледало, щях да и купувам красиви сламени капели, гердани,perfumes, вечер щяхме да ходим на лятно кино, да гледаме черно-бели филми или да слушаме Chet Baker или Estrada Do Sol на Tom Jobim, да пускаме хвърчила по плажната ивица и да се излежаваме на хамаци с бели ризи

Витражи в небето

Бързахме да хванем kairos -а, онези едва доловими моменти пълни с лека меланхолия или носталгия сякаш от страниците на Modiano, нека говоря за онези състояния с вкус на лека тъга и меланхолия присъщи за всички любовници заседнали в някакъв минал момент, за Stained Glass Windows In The Sky на Felt, малките ми и елегантни издания на Maurice Blanchot, красивите ми бели ризи, които миришат на loção pós-barba или за онова жарко следобедно слънце, което изсушаваше безмилостно тревата, за другите южни провинции и сините къщи, които миришеха на домашен сапун, за скриновете където полусънената Магдалина държеше дрехите си и понякога ме допускаше да легна до нея, лягах до нея и броях минутите заедно със старинния стенен часовник на стената, броях планетите, онези дълги и протяжни мигове ненакърнени от никакъв опит все още, мислех си нейните любовници, за онези големи мъже, за малките ни опити, които се случваше понякога на улицата да и подхвърлят дори неприлични думи, около крайбрежието, където полупияни моряци стъпваха за първи път на сушата от дълги месеци, стъпваха, или по-скоро се люшкаха под силното слънце, или плюеха в прахта, или се изразяха на някакъв мръснишки жаргон, докато потънат в някой бордей около сините докове на моето детство, опитвам се да пиша за теб Магдалина, опитвам се да възстановя онова наше минало, което е пълно с нашите малки тайни и с големите ни мечти, онова избледняло минало близо до дюните с цвят на пракови и все още далече от старостта, в която нито ти, нито аз вярвахме, опитвам се да възстановя и жестовете ти, когато бяхме сами, полепналият черен пясък по глезените ти, когато се връщахме леко уморени от плажа, месечните ти неразположения, които все още не разбирах и ме караше да спя на пода, библията ти, в която се случваше да намеря изсъхнали цветя или водорасли, дори нямах смелост, нито опит да бъда с отворени очи, когато ме допускаше до себе си, онзи първи път, когато почти ми прилоша от възбуда и сякаш всичко се завъртя около мен като някаква карнавална бурлеска, приятната влага около слабините ми, мъхът, който усещах, мнимата ми температура и думите, които изричаше : "аз съм напълно полудяла, аз съм напълно полудяла...", господи, все още ми носят сини допири моментите, в които миеше изцапаните си слабини от семето ми с онази слънчева вода от големите делви, когато аз изскочих засрамен навън, навън под силното и жарко слънце, което потулваше всичко, а от някъде, от далече вятърът носеше Estrada Do Sol на Tom Jobim, която все още често си тананикам, под онова безкрайно синьо небе пълно с каещи се блудници и дръзки marinheros, Магдалина, ei garoto, onde posso encontrar uma garota legal para a noite, не знаех, не трябваше на никой нищо да казвам, затова се затичах до онзи залив, при които и сега се връщам, онзи вълшебен ултрамаринен залив, където растяха маслинови дръвчета и червени макове, връщам се или лягам по гръб на топлия пясък и пуша, или да плувам около онази наша тайна, която понякога ме караше да бъда ревнив или нетърпелив или невнимателен, когато нахълтвах в завивките ти без да ме очакваш, които миришеха на силни мъжки одеколони, нахълтвах и започвах да те целувам, а ти ме наричаше ядосана: малък изнудвач, или : какво искаш още от мен?, или : прекаляваш, разкарай се, но аз не си тръгвах, лягах по корем на пода и разлиствах комикси, разлиствах комикси докато се решеше пред огледалото или слагаше бижутата си на голо или ми предлагаше пари просто да изчезна, понякога взимах тези пари и изчезвах, друг път отказвах да ги взема и обичах просто да стоя и да те гледам докато търсиш някоя вещ, или онези твои слънчеви очила, които аз задигнах без да ме усетиш, задигнах ги и през месечните ти проклятия, когато не ме пускаше до себе си, аз спях с тях, спях или те бълнувах, знаех вече кога да затворя очите си, знаех и кога да ги отворя, когато ми казваше: спри да ме гледаш постоянно или престани да ме зяпаш като воайор, когато се обличам, затварях очите си или примижах, отварях очите си, или лягах върху дантелите ти, които миришеха на канела, онзи сладолед с гриляж от кестени, когато полупотен нахълтвах при теб Магдалина, знаех какво ти обещават всички тези неверни мъже, всички онези транзитни marinheros, които просто искаха да се възползват от тялото ти, знаех че ти обещават бели яхти и екзотични острови или скъпи огърлици, в онази наша делта, където винаги обикалям неспокоен дори и с жена до мен, но нищо не и разказвам, а просто се замислям, замислям се за онези наши допири в покоя на спрялото време и се опитвам да си припомня дали е било в края на юли или в началото на август или в края на август или в началото на юли, когато всичко дъхаше на билки

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022