Слави Томов - Минотавърът

Лежим в хамака и пушим фасове. Мечтаем за велики боксьори. Пренасяме се в моряшките истории на Слави Томов.

Александър Арнаудов

*
Вчера дори нямаше какво да ям. Лежиш на хамака, пушиш фасове и четеш Jean Genet или Celinе. Дори и обувки нямаш да излезеш, ако завали. Накрая на града. Ходех да обирам изгнилите плодове из борсите или някоя риба, ако ми дадеше някой морски. Дълбоко лято. Лежиш и загниваш. Единственото, което имах, бяха силните ми ръце, тренирах ги в един чувал пълен с морски пясък. Коремът ти стърже, но ти удряш. Слушах gospel винилите на Michael Gira и ако нямаш здрава психика можеш да превъртиш. Затова ходех да играя на канадска. Обзалагах се. Печелех. Губех. Когато изгубех, още повече гладувах. Когато спечелех, бях много щастлив. Купувах си Хляб. И се прибирах. Един път се прибрах с една квартална фльорца. И сякаш Небесният ми отвори вратите за Рая. Донесе ми цитруси. След това правихме любов. И ядохме цитруси. После пак правихме любов и пак ядохме цитруси. После тя офейка с някакъв моряк. И аз пак си останах сам. Сам на хамака. А под хамака - обелките ни от цитрусите. С температура. Натровен от лоша храна. Натровен от лоши връзки. Натровен от живота. А над мен - куполи - небесни витражи от постери на велики боксьори, а под мен - Under the Volcano на Lowry - сам, имах само двете си силни ръце, не знаех докога щяха да ме държат.

ο μινώταυρος ( Минотавърът 5)

Слязоха и тръгнаха към мен между един коридор (от целия лабиринт) от натрупани един върху друг, смачкани автомобили. Първо вървеше Вирджиния ( така ми беше казала, че се казва; името ѝ ми напомни с нещо на Virgil, после на Dante, но забравих) след нея другата жена. Тъкмо разбивах с перфоратора един бетонен фундамент. От него стърчаха арматури, които приличаха на кръвоносни съдове. По-късно щях да ги изрежа с флекса. В далечината стърчаха кофражи, а до тях бетонобъркачки наливаха бетон. Пак щяха да ми закрият панорамата към морето и слънцето. Доближиха ме, Вирджиния се спря до мен, миришеше на канела или на някакъв скъпарски парфюм. Усмихна ми се и прокара пръст по челюстта ми, после палецът ѝ се събра с показалеца и средния пръст, в някакво триединство, които продължиха по врата ми, по рамото, спряха до китката ми, след това пръстите и влязоха зад топката на колана ми. Погледнах към другата жена, беше висока колкото Вирджиния. Гледаше ме с огромно любопитство. Влязохме вътре. Настаних ги да седнат на някаква седалка от автомобил, вдигнах по-нависоко с лебедката една скоростна кутия, която оправях, по TV с намален звук вървеше онзи стар филм Широко затворени очи. Никол Кидман беше толкова. (изречението не продължава) Все тая. Разположиха се. Вирджиния извади бутилка с шампанско. Тапата експлоадира във въздуха и тупна в някакъв варел с грес. Отворих си кенче с бира. Отпих. Препика ми се. Излязох. Когато влязох, докерските ми обувки бяха напръскани с урина. Все тая. Стана ми интересна другата жена. По-късно Вирджиния ми каза, че била много състоятелна, мъжът ѝ имал огромен бизнес, не и липсвало нищо etc., но искала да изживее друго. Биваше камата. Запалих цигара и седнах между тях, Вирджиния стана и седна срещу нас. Стоях, пиех си бирата и пушех. Усетих дланта ѝ върху бедрото ми, тръгна към гърдите ми, поколеба се и слезе към слабините ми. Обладах я пред Вирджиния. След акта, по раменете ѝ и задната част на бедрата ѝ, където я бях докосвал по кожата ѝ имаше следи от грес. Сияеше. Каза ми, че съм вълшебник. Излязохме. Тръгнахме към автомобила. Седнаха на задната седалка. Нощта току-що започваше. Преди да потегля, нагласих огледалото. Вирджиния бе преметнала крак през нея и я целуваше, отхапваше някаква праскова, а сокът ѝ се стичаше надолу по бедрата на партньорката ѝ. Не знаех къде и как ще свърши всичко това. Натиснах газта и тръгнах из безкрайния лабиринт от смачкани автомобили, за да изляза към града. В далечината, калмарите продължаваха да товарят в корабите метален скраб. Включих радиото. Класическа музика. Bach. Арматурното табло ми заприлича на иконостас, от огледалото продължаваше да си виси пластмасовото разпятие на небесния Спасител, на което забелязах, че в долния край имаше залепена дъвка. Завих наляво, после надясно, но все същите планини от пресовани автомобили. Усетих дъхa на Вирджиния зад себе си. Прошепна ми да карам "натам". Подкарах "натам". Усетих, че в очите ѝ имаше някакъв блясък от angel dust и сякаш разбираше езика на ангелите. Всичко започваше да заприличва като лунатичен разказ на Bolano, Ballard или Artaud.

Минотавърът 4

На сутринта, докато се мотаех из автоморгата намерих в жабката на някакъв автомобил малка Библия. Беше с оръфани страници и избледняла подвързия. Взех я със себе си и я оставих до един маслен крик. После реших да се изкъпя. Имах сладка вода в един варел, която бе топла от слънцето. Водата имаше вкус на ръжда. Отворих си едно кенче с бира. Часът отиваше към 12, представа нямах дали и днес женската ще да довтаса. Все тая, важното бе да не се привързвам. Ясна ми беше, от тия омъжените, със заможни съпрузи, които постоянно отсъстват, а те от скука се чудят каква глупост да направят. По едно време ми стана скучно. В далечината някакво огледало на автомобил проблесна на слънцето. Взех един камък от земята, метнах го, но не уцелих проклетото огледало. Втори опит - нищо. На третия, камъкът се удари в него и го разцепи. Огледалото спря да свети на слънцето. После метнах на скарата един стек, обичах да го ям полусуров. По едно време, докато ядях, парченце от кучешкия ми зъб се откърти, беше мъртъв зъб, който се клатеше, станах, налях си водка, изпих, натиснах го с една отверка и той падна в ръката ми. Започнах да плюя кръв. С ей такива неща ми минаваше денят, нали все с нещо трябваше да го запълвам. Късно следобед се метнах на автомобила, за да пия някъде бира из града. Преди това забелязах на земята визитна картичка. Беше на женската от снощи. На нея пишеше адресът, телефонът ѝ, пишеше, че е доктор по психология. Всякакви неща изтърваха хората. Все тая. Паркирах колата. Слязох. Влязох в някакъв магазин и си купих перфоратор. До мястото, където живеех, имаше някаква изоставена сграда от бетон. Пречеше ми на панорамата. Повъртях се още, скимна ми да отида до адреса на женската. Нали визитката ѝ бе в мен. Намерих я лесно. Колата ѝ бе паркирана близо. Спрях зад нея. Изведнъж натиснах газта и се доближих до автомобила ѝ. Усетих как бронята на моя натисна бронята на нейния автомобил. Настъпих още, той поддаде напред, после алармата се включи. Дадох назад, обърнах и изчезнах. На другия ден пристигна отново. Някакъв тип ѝ бил огънал задната броня - така ми обясни, до нея стоеше друга жена, може би нейна приятелка. Славата ми растеше.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023