Слави Томов - Магдалина

Вечерта не отива никъде. Тя подава ръката си, за да спре времето. Живеем меланхолията на библейската Магдалина в прозата на Слави Томов.

Александър Арнаудов

*
Понякога, Магдалина ме взима на пазар със себе си. Отиваме до близкото село с нейния велосипед, където отпред има кошница за продуктите. На отиване най-често аз сядам на рампата, докато тя кара, на връщане се сменяме. Няма опасност някой да ни заподозре, Магдалина е съобразителна и винаги знае какво да отговори, ако някой я попита. Помня, че една неделя бяхме купили риба, продавачът я зяпаше нагло и я попита кое било това хлапе? Магдалина ме погледна и изръси, че съм ѝ племенник. След като напазаруваме, понякога слизаме от велосипеда, за да си починем в едно поле от лавандула. Пушим легнали по гръб, къпем се в близкото езеро или хапваме пъпеш. Вечер, когато тя се унесе, след като ме е допуснала до себе си, обичам да завирам ноздри около шията, китките на ръцете ѝ, които миришат на презрели цитруси, а глезените ѝ на дива мента. Една неделна вечер започна да се приготвя да излиза, мразех тези моменти, когато трябваше да оставам сам, да будувам, да пия чаша след чаша какао, докато я чакам да се върне вмирисана на силни мъжки одеколони и цигари. Седях на един шезлонг, пушех, разлиствах някакъв комикс, Магдалина се суетеше пред огледалото. С коя рокля съм я харесвал повече? С тази, с която била в момента или с някоя друга? С пусната ли коса изглеждала по-добре или с прибрана? Как съм намирал бижутата ѝ? Ами парфюмите ѝ? Изправих се и се доближих зад гърба ѝ. Трепна. Каза, че нямало време сега за това. Защо съм бил такъв голям егоист? Докога съм щял още да я изнудвам? Щял съм да измачкам роклята ѝ. Аз обаче настоях. Магдалина се изправи, погледна часовника си притеснена и каза: добре, но набързо. Започнах да се движа в нея, след няколко мига ме перна през лицето с ръка, да съм си махнел проклетата дъвка, когато сме заедно. Не било прилично. Извадих я и я залепих върху кутийката ѝ с бижута и секунди след това избухнах в нея. Магдалина ме отблъсна, скочи, полудял ли съм бил?, затвори се в банята и се заключи, чух шуртене на вода, после водата спря, чух и хлипане. След час излезе, гримът ѝ се бе размазал, плачеше, не знаех защо плаче. Легна на леглото, сви се на кравай и затвори очи. Тази вечер не отиде никъде. Изглеждаше толкова малка и крехка въпреки разликата във възрастта ни. Не посмях да я доближа повече, заспал съм на шезлонга.

*
Магдалина е купила сладолед с вкус на ликьор и малки оловни войничета за мен (за които ѝ правя забележка, че съм твърде голям), ядем в леглото с една обща лъжица, пуши; изведнъж ми казва: защо не си намериш приятелка, ти си на 15, а аз на 35, нека забравим тази наша малка тайна? ; прегръщам я и с пръст започвам да правя спирали по цезаровото ѝ сечение, питам я: Магдалина, кой те е наранил?, какъв е този белег?; тя слага ръката си върху моята, за да спре времето и ми отвръща: малък си да разбереш това, но преди много години аз наистина го обичах

*
Имаше моменти, в които на Магдалина ѝ бе приятно да я гледам като воайор как слага бижутата си на голо, за да отиде на нощно парти при някой пореден лунатичен Gatsby, страдащ от безсъние; лежах по корем в леглото, което миришеше на канела, лайка или домашен сапун, разгръщах комиксите, които ми бе купувала от амбулантните търговци до кейовете, от устата ми се стичаха пръски от прасковите, които ядях, страниците им лепнеха, а Магдалина хладнокръвно отиваше до банята, връщаше се (дори не се сещаше да затвори вратата, докато уринираше) и ме заварваше леко смутен, как отбелязвам страниците, до които бях стигнал с нейна шнола или фиба, или с финото ѝ бельо, което ѝ подаряваха нейните любовници

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022