Саша Сабота - Прогноза за времето в Ада

Представяме ви предговора към новия роман на Саша Сабота - Прогноза за времето в Ада:

Скъпи читателю, това е книга.

Просто книга. И не ти трябва да търсиш причина да се почувстваш обиден от нея. Това е измислица. Целта ѝ е да забавлява, не да обижда – така че избери си: забавлявай се с нея или недей; но недей да избираш между това дали да си обиден или не. Това е просто глупаво.

„Ако се засилиш срещу една стена и се удариш в нея, ще те заболи много. Но това не означава, че стената е лоша или е искала да ти причини зло…

… колкото и да се опитваш да изкараш стената виновна.

Ударът и болката са следствие от това, че си тичал срещу нея. И нито страхът ти, нито омразата ти към стената променят този факт.

Работата на демоните в Ада е следствие от делата на хората. Никой не ги е карал да бъдат задници“.

~ Хари

*

„Млъкни и си седни на задника!“

~ Джоуи Купър

*

„Много просто, ако трябва да убиваш в нейно име, не е религия, а си е секта“.

~ Случайно възкръснал младеж

*

***

Двете деца първи от всички видяха снежинките. И двете момиченца ги наблюдаваха как падат тихо от небето. Бяха възхитени от красотата им. Едното момиченце зяпна от почуда и възхищение, никога не беше виждала сняг. Там рядко валеше сняг. Случвало се е и преди, разбира се, но много отдавна, считаше се за нещо извънредно. Дори имаше и поговорка за това.

Малките ръчички се протегнаха във въздуха и уловиха една снежинка. Момиченцето бавно я поднесе към очите си, но топлият ѝ дъх и длани я стопиха за секунда. Другото дете се радваше на снежинките, но не изглеждаше така смаяно. Смееше се с радост, наблюдаваше ги, в погледа ѝ имаше много топлина, но не и изненада.

Гледаше ги как падаха. Те станаха повече и повече. И ето така – изведнъж си заваля сняг. Откъм улицата се чуха резки спирачки, шофьорът се беше зазяпал в снеговалежа и за малко да катастрофира. Всички по улиците на Ада се спряха и се загледаха. По-младите все още се дивяха на снега, но на по-старите им беше неприятно, по-старите знаеха, че това вещаеше неприятности. Някой на Земята беше направил нещо гадно и беше развалил или се опитваше да развали Баланса. Да не говорим, че Луцифер го нямаше в продължение на 10 човешки поколения вече и сигурността на Баланса беше много крехка. Той може би беше на Земята, а може би – не. Никой в Ада не знаеше къде се беше дянал Шефа. Без него в контролната зала на Баланса, се случиха геноцид, революции, още геноцид, две Световни войни, безброй етнически прочиствания, модата на осемдесетте, още геноцид, безспирни опити за расова война, появиха се проповедници на омразата и алчността, СПИН, хранителни алергии, нацизмът, комунизмът, телевангелистите, риалити форматите.

А най-лошото беше, че демоните започнаха все повече да имитират хората. Това беше изключително опасно…

Напрежението растеше. Всеки малко по-зъл демон, който скучаеше—като дете с компютърни способности, което обича да се прави на хакер—можеше да се бъзика с Баланса за удоволствие, стига да поискаше. Добре, че демоните не са така зли като хората и не бяха така разюздани, иначе щеше да бъде страшно. И все пак, колкото по-дълго време отсъстваше Луцифер, толкова повече глупаците и расистите в Ада започваха да се чувстват необезпокоявани и се окуражаваха едни други да станат по-гласовити.

И в Ада отново заваля сняг.

Луцифер обичаше да прекарва време на Земята. Често се губеше там. Често забравяше да се върне и често това оставяше отпечатък в историята на хората. С напредването на технологиите обаче, липсата му в контролната зала се усещаше много по-силно и този път беше по-опасно.

Никога преди не е била толкова опасна липсата му.

Разбира се, този нов снеговалеж можеше и да не се отрази на жителите на подземното царство и просто да си останеше нещо на Земята. Но можеше и да се отрази. Можеше да е просто поредната голяма война, но можеше и да е ново Средновековие. Само за мен и за едното от двете малки момиченца, които си играеха със снежинките, прогнозата за времето в Ада не беше изненада, дори когато завалеше сняг. Само ние знаехме как щяха да се развият нещата, но нито природата ни, нито природата на нещата—по принцип—са такива, че да разкриваме предварително какво щеше да се случи.

Е… понякога го правим, разбира се. Но не и сега.

Момиченцето се обърна към другото и го попита с искрена радост:

- Ти никога не си виждала сняг, нали?

- Н-Не… - промълви другото дете, все още гледайки нагоре към падащите снежинки.

Демоните и човешките дяволи спряха работата си и се загледаха в снеговалежа. Бялата пелена започна да покрива улиците, дърветата, сградите. Както всяко друго място и Адът изглеждаше красив след първия сняг.

Не, това е много недостатъчно, за да се опише невероятната красота на Ада по време на снеговалеж. Красотата на Ада по време на снеговалеж е ненадмината. Не може да се опише. Цветовете, които се смесваха, бяха непознати за човека, а и за много от по-младите демони.

Прокълнатите души, онези, които бяха изтезавани там, също получиха кратка почивка, когато мъчителите им спряха за малко, за да се полюбуват на снеговалежа. Всички бяха изумени от красотата. Трябва да отбележим, че дори по-старите, които се страхуваха от неприятностите, които вещаеше това, също се възхищаваха на красотата на случващото се.

Изведнъж, за кратко, настъпи тишина и спокойствие в Ада.

След това всичко продължи по старо му.

Няколко часа по-късно и снегът се стопи.

Но пак щеше да завали.

Скоро.

Списание „Нова Асоциална Поезия“, бр. 32, март, 2021