Мона Стоянова - Хатиб - Потъвам в мълчание

Потъваме в мълчание, когато не познаваме света. Истинската радост липсва и всичко води до пропаст. Не се отказваме да търсим себе си в новите текстове на Мона Стоянова - Хатиб. 

Александър Арнаудов 

Законите са променени

1.

Пожелавам си този момент, в който ще потъна в мълчание никога да не идва. А често мълча напоследък. Често съм тиха и тъжна... И избирам да бъда наблюдател, не и участник в този объркан свят! Боли толкова много... Че не можеш да дишаш. Всеки дъх е товар. Не знаеш на коя пейка да седнеш, не знаеш на кого да се довериш, по кой път да поемеш. Всичко води до пропаст. Защото законите са променени. Защото любовта няма сила. Истинската радост липсва. Не можеш да споделиш, защото никой не се интересува истински от теб. Всеки се опитва да те нагоди според своите очаквания и мисли.
Потъвам в мълчание, защото не съм сигурна, че ще има хора, които ще искат да чуят това, което имам да кажа. Потъвам в мълчание, защото моите идеали са непознати на света, в който живея.
Потъвам в мълчание, защото омразата на другите ме довършва и ми отнема силите.
Потъвам в мълчание, защото вече не искам да се доказвам на никого. .
Вече нямам думи, с които да опиша света. Как да проговоря след вътрешната разруха ? Как ще стана на крака отново ?
Пожелавам си да не се ужася от света дотолкова, че да се откажа да търся всичко, което е за мен.

2.
Ти си много красива и много добре изглеждаш с тази червена коса.
- Това са думи, които чувам напоследък все по-често.
-Защото е така. Ти не смяташ ли, че си красива?
- Не, аз не се усещам красива. Аз съм трагична. Единствено слънцето през деня и луната през нощта ме усещат... Не може да казваш на някого, че е красив без да усещаш неговата болка. Без да го обичаш истински. Всичко друго останало е просто една любезност, на която не вярвам...
- Първо трябва на себе си да повярваш. Че си достойна да бъдеш красива и обичана. Че един ден ще намериш обичта, от която се нуждаеш и онази красота, за която си мечтаеш.И онези хора, които ще бъдат ,,твоите". До тогава, колкото и да ти повтаряме, че си красива ти никога няма да го почувстваш...
-В такъв грозен свят нима може да се почувстваш някога красив?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020