Олеся Николова - Такова място
Хоризонтът на света се слива в очите ни. Морето отнася живота ни с всеки прилив. Погребваме дъха си и тръгваме с вятъра в новият разказ на Олеся Николова. Александър Арнаудов Те шептяха, говореха с присипнал глас и с мъка произнасяха всяка дума, сякаш дъвкана допреди малко, залепваше с погнуса по устите.Те казаха, но аз не им повярвах.Предупреждаваха ме да не ходя там, но аз отидох.Пред мен се разпростря синевата на морето и смарагда реката. Сливаха се на хоризонта и си раздаваха солено-сладки целувки.От едната страна хората се давеха във вълните, а от другата малки деца се учеха да плуват в спокойствието на речните води.Ветрове и бури посичаха големите, нежен полъх галеше мъниците.Този свят разделяше остарели от млади души.Там, по средата, всеки решаваше дали да се удави в сълзите си или да измие лицето си от тъгата.Шепотът им постепенно се заличаваше от силния вятър, който навяваше пясъци и спомени.Именно там започнах да заравям във влажни дупки малки парчета минало.Погребвах ги все още дишащи, все още полуживи. Някои от тях крещяха в знак на протест, други примирено лягаха и затваряха очи.Всички правеха така. Мини гробища израстваха ежедневно, но морето ги отнасяше с всеки прилив.Ядеше брега на големи хапки, сякаш искаше да удави реката.Всички идваха на това място, за да превърнат камъните в душите си в пясък в краката си.Тръгваха си с ветрове в сърцата.Разбитото се слепваше от морския бриз и зарастваше от солената вода.Ето такова място беше, а те говореха за него и с мъка произнасяха всяка дума, сякаш дъвкана допреди малко, залепваше с погнуса по устите.Имаше странна МАГИЯ там (направена от шарлатанин за няколко стотинки), която сутрин се къпеше в морето, а вечер почиваше на реката.Разхождаше се гола и със загадъчна усмивка примамваше вечерниците – отрудените копачи на дупки, които по цял ден погребваха.Обичаше да ги съблазнява.Тя беше евтина, а те с олекнали души…Такова място!Бях там! Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018