Йоана Милкова - Не се говори за тъга

Аз съм Йоана Милкова, на 18 години съм и съм родена в град София. Пиша от 12-годишна, като съм отличавана в множество конкурси, част от които са: „ Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ 2023, I Национален конкурс за поезия „Христо Ясенов“ 2022, IV Конкурс за детско литературно творчество „Слънчево момиче“ 2023 и I Регионален литературен конкурс" Витоша в стих и проза" 2024 , на който получих Първа награда в раздел "Поезия". Мои стихове са публикувани в онлайн литературни вестници и списания, както и в училищни такива. През май 2024 ще бъде премиерата на дебютната ми стихосбирка „В пухкавото на облаците“.

*
вкъщи не се говори за тъга
майка ми сяда на масата
потупва с пръсти по нея
поглежда към тавана
сякаш чува нечий глас
и мълчи
вкъщи не се говори за тъга
брат ми се крие в стаята си
следи с очи прозореца
гледа дъждовните капки
навежда главата си навън
сякаш вижда нечия сянка
и мълчи
вкъщи не се говори за тъга
баща ми гледа празния шкаф
бърше праха и сълзите си
прибира ги под завивката на мислите
навежда се към дървената покривка
сякаш надушва нечий аромат
и мълчи
вкъщи не се говори за тъга
стоя на клона на едно дърво
в двора пред къщата ни
късам листата му безпощадно
от него се ронят сълзи във формата на череши
и тичат стремглаво към земята
сякаш усещат че ровя пръстта
дълбая я
блъскам отвътре
в напразните си опити да стигна дървото отново
и да крещя
„вкъщи трябва да се говори за тъга“

*
влюбена съм в начина по който 
гледаш бездомните животни 
усмихваш се и целуваш очите им с нежност 
а аз си търся извинение да хвана ръката ти 
и не 
това не е любовно стихотворение 
просто съм влюбена в начина по който 
се радваш на живота 
на цветята 
на малките ми победи 
до които ме изпращаш 
с вплетена в моята длан 
на страховете които признавам 
и ти винаги прибираш в себе си 
за да не нараняват мен 
и не 
това не е любовно стихотворение
просто съм влюбена в начина по който 
буквите от името ми 
се разтапят в дъха ти 
и успяват да затоплят 
и най-студеното кътче в сърцето ми 
влюбена съм в добротата ти 
и безрезервната ти вяра в мен 
и не 
това не е любовно стихотворение
просто съм влюбена в теб
и май в това е целият смисъл 

Осъзнаване на промяната

часовникът топи пясъка под стъпките
на изчезващите в парата на дъха ми години
човекът в когото се превърнах
все още не ме познава
във времевата рамка на миналото ми
едно дете пуска хвърчило в небосвода
и тича след него до края на хоризонта
извън рамката вали
а дъждът е нищо повече от храм
в който се молим за слънце със сведена глава
събличам хартията от себе си
оставам по мисли
и мълча
мълчанието ми е дъждовният облак
който наводнява улиците на любовта
и кара детето в мен да се моли отново
започва да вали
една капка размазва мастилените ми спомени
и заличава детството ми
сам съм
студените пръсти на безсънието
потупват по кожата ми
часовникът спира
и аз оставам във времето
извисен до малкото дете
описано върху мекото на листовете
празните листове
по които толкова дълго и болезнено
съм мълчал

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024