Ясен Василев - Ghosting

Ясен Василев завършва НАТФИЗ и Шанхайската театрална академия. Автор е на поетични, драматургични и критически текстове. Печели наградата на публиката на София:поетики 2010 и наградата CEI на фестивала Виленица 2020 (https://www.cei.int/prizes/cei-fellowship-for-writers-in-residence). Последните му публикации са “Катедралата на тялото, тялото на сянката” (2020, сборник стихотворения в текстови и аудио формат онлайн на www.litcub.bg) и фотокнигата “Нутрикула/Невъзможни действия” (2021, издание на “Радар София” в тираж от 100 ръчно шити бройки) в сътрудничество с визуалния артист Мартин Атанасов (@a_tanasov), който документира работата в български контекст върху едноименния пърформанс. „Невъзможни действия“ печели наградата за танц на СО през 2021 и наградата на публиката на ИКАР 2022.  

ВТОРА ПРИРОДА

Не съществува език, който да ти се опълчи.
Превземаш всичко и всичко обезвреждаш.
Сурово тяло, което лишава от избор,
репродуцира властта, която доброволно приема,
служи на нещо, което не разбира,
служи на нещо, от което е неотделимо,
не съществува идеология, която устоява,
необхватна и неуправляваема мрежа от
неизбежни зависимости, разраствания,
разчертавания, повторения, размествания,
отделена е главата от тялото, отделено е
тялото от земята, отделена е земята от земята,
не съществува метафора за тази враждебност,
тя е твоя откровена жестокост, същинска свирепост,
твой бесен устрем, твоя несъзнателно възприета
подредба, твоя повторна преобърната природа.

НЕ МОГА ДА СЕ РАЗПОЗНАЯ В ТЕЗИ ТЕЛА

simple relics of an unburied pain,
empty, meaningless corporealities,
strange deposits plunged into cruel stupor

Achille Mbembe

Гумените лодки се пълнят с вода,
морето ги изхвърля на брега.
Не мога да се разпозная в тези тела.
Всичко се показва такова, каквото е.
Колко струва снимката на труп на дете?
Дигитална революция. Смърт в пиксели.
Не мога да се разпозная в тези тела.
Гледам телевизия, ям претоплена храна.
Заспивам. Не мога да се разпозная в тези тела.
Мое море-гробище, мой континент-крепост.
Докато спя, профилът ми онлайн е буден.
Наблюдава ме. Споделя.
През екрана изтичат изобилие и разхищение.
Изтичат храна и образи. Изтичат оръжия и кръв.
Изтичат пари и данни. Изтича време.

GHOSTING

може би така се чувства цяло поколение
призрак в държавата, града, дома си,
гост в собствения си живот
някой не е поканен
и ще бъде помолен да напусне,
някой се появява,
за да изчезне без предупреждение,
някой чува,
ти все още ли си тук,
някой място няма,
някой едновременно
присъства и отсътсва,
някой изчезва
от дигитални приложения,
от огледални повърхности,
от спомени и разкази,
от снимки и видеа,
постепенно
избледнява
някой
докато чака
да му пишеш

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023