Виолета Златарева - Глобално затопляне

Принасяме в жертва лицата си. Болката отвътре е студ. Забравяме да се спасим в глобалното затопляне на Виолета Златарева.

Александър Арнаудов

Глобално затопляне

Всичките ти любовници
пият кафе
на една и съща улица,
докато я пресичаш със жена си.

*

Ти
си слънце.
Болката, която
те гори отвътре
не позволява
на студът
да ме отмъкне.
Ти
си слънце -
яснотата, която
хвърляш
е тази, която
събирам като зърно
и пека пити.
Те много
приличат на пчелни,
но ние знаем,
че са просто илюзия,
почти като тази,
че ще светиш вечно.
Ти си
слънце.
Подпираш
един живот,
който никога
няма да те доближи,
защото твърде много
е свикнал да гледа звездите.
Виж -
мръква се,
когато заспиваш.
Или просто забравиш,
да отвориш очите си.

*

Там почитат огъня и правят пиршества.
Приседнали до непокорното му тяло,
принасят в жертва пръсти и лица,
повярвали във красотата на глада му
и носят белези и смахнати истории
от времето когато бил човек.
Преследвал жарко някакви утопии,
превръщайки се в пламък лек.
Но вярата им е въпрос на дъжд,
а те самите са измислени.
До огъня е всъщност мъж,
за който друго бих написала.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023