Виолета Бончева - Свободата

Захапваме свободата и оставяме салама. Ябълките цъфтят в рая. Виолета Бончева дава крила на всички магарета.

Александър Арнаудов

СВОБОДАТА

Захапвам свободата,
както заека отгризва морков
и всичките оранжеви сокове нахлуват в мен.
Чудя се какво първо да прегърна,
но не за дълго,
защото
красотата сама приближава.

Райски ябълки цъфтят
в моя чест по никое време,
кафявото е равно на пролет,
сладки като панаирджийски памук
са небесата.
Не мечтая да полетя,
защото аз отдавна не ходя
и никога не заспивам,
защото
после ще трябва да се събудя.

Какви ти страдания тук, я се покрий –
става дума за свободата –
Санчо знае
и за това
магарето му
има
криле.

СТОЛЪТ не можа да тръгне след жената
въпреки четирите си крака
седи на същото място
срещу градинката
и само една шарена възглавничка напомня
за топлите нозе
отпуснати за дълго върху него

Под тях се пукваха треви
отгоре бдеше времето

Сега не знам дали ще издържи
самотникът четирикрак
на острите целувки на някакви кокошки
които няма кой да пъди

ПРОФИЛ

Лунната скоба, закачена на пъпа ми,
винаги ме изпълва с пълнолуния.
После те изпразват формата си,
както утринта прави това –
нито една звезда горе,
а долу – самотни постели.
Само една пухкава белоснежка
подпира още перваза с лакти
и гледа надолу,
сякаш след миг ще достигне портокала,
който е захапал погледа й.
Един лакомник
ръси кръста й с пот,
май никога не е виждал уханна двугърба дюля
и юрка коня си като циганин.
Внезапни плясъци разтоварват междинния час
и всичко си отива на мястото.
Дори телефонът, този глухар,
ще си скъса звънците,
за да покаже,
че още помнят.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024