Виолета Бончева - Празното пространство

Ураганът се врязва вътре в нас. Разтваряме стълбове от огън в търсене на Бог. Запълваме празното пространство със стихиите на Виолета Бончева.

Александър Арнаудов

*
Все по навътре в мен се врязва
шума от урагана –
изгризва първо гребените на вълните,
от свода заваляват пясъци
и се разтваря мощното му гърло,
в което падат подкосени палми,
хора
и мостове,
изтичат стълбове от огън...

Опипом търся Бог около себе си.

*
Преминеш ли венеца на града
е океанът –
заоблен, като „О”,
панически красив –
подвижно отражение на времето,
окото на циклоп от пръст,
което рови в теб,
изплисква те от тягостната кожа
на неравното ти дишане,
запълва празното пространство до ръката ти
със мокри гранки сол.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022

Previous
Previous

Десислава Славова - Бежанец

Next
Next

Ванина Димова - Пиша отвътре на живота