Виолета Бончева - Мексико Сити

Сенки, окъпани в пот, поглъщат луната. Отровна змия е парещият живот на прошката. Думите на Виолета Бончева жонглират с огън в ада, който слънцето изсипва всеки ден.

КАРТИНА

От самолета
Мексико Сити
изглежда като буца захар
пльосната в разтопен шоколад
в чиния от син порцелан
наоколо за разкош
се развява нещо зелено

Поглъщам тази картина
защото подозирам
че после не всичко
ще се случи вкусно


ЕДВА ПЪХТИ  Освалдо Родригес,
направо е увиснал над бездната.
Впил е пръстите си в корена на скалата,
подритва с пробита обувка една отровна змия,
а в другата държи остро мачете.
Върти мачетето Освалдо Родригес,
сече тръстика -
децата си трябва да нахрани
и еднооката Лаура,
която съзря в него
бъдеще.

ЖОНГЛЬОР

Окъпан в пот,
направо на кръстовището,
срещу враждуващия вой на лъскавите возилá,
с корем, залепнал за гръбнака –
жонглира с огън – сам горяща факла 
и се покланя за една парица.
Отдавна да се е прострял под гумите,
но те старателно заобикалят
и удължават
парещия му живот.


КОСМАТАТА ЛУНА

напрегна знойните си шипове
и разреса облаците.
Погледна в упор влюбените,
които с изцъклени погледи
я призоваха за свидетел.
След туй им хвърли шепа прах в очите
и те откриха пътя към олтара


ОТВЪТРЕ МИ ДОЙДЕ

да коленича пред кактусите –
живи мъченици
под ада
който слънцето изсипва всеки ден
и да помоля прошка
за кратката ми сянка
върху пясъка

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022