Василен Василев - Post coitum animal triste

Казвам се Василен Василев. Преподавател съм по философия в столичното 19. СУ “Елин Пелин”. Също така съм и freelance учител по китара. Завършил съм бакалавър “Философия” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а понастоящем съм и магистър в същата специалност. Китарист съм в софийската метъл група “Dishonored”.

Шутът умира

Запълвам сивотата на деня си с отчаяние
с плиткостта на едно безсмислено съществуване
с едно лишено от фигури и размах въображение
евтин театър на глупостта
който ме кара да
желая да скъсам всички връзки
с устоите на реалността
да се разбия челно във висините на живота
който дори не е мой
защото когато той е аз не съм
мен ме няма
напускам
и падат декорите на последната сцена
накрая шутът умира

Битието е болка

Безкрайната зима в отношенията ни
която се крие под топлата завивка
след като са се докосвали
в божествена аритмия
голите ни тела
напуква ръцете ми
пропуква
битието ми
кара ме да отмалявам
да пропадам в неизбродимите глъбини
на отчаянието
post coitum animal triste

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022