Василен Василев - Януари

Най-ценният урок е смирението. Рождество идва и си отива в нощта на поезията. Василен Василев посреща януари с поглед изхабен от истини.

Философия

толкова малко знам
че се срамувам пред своите ученици
мога да им обясня Окам, Тома, Кант
но не и защо Земята не променя мястото си в Космоса
или пък защо са се появили 
амебите и мишките
и как тигъра еволюира в котка
защо в центъра на всяка галактика
всичко се влива в черна дупка
или защо някои звезди са джуджета
докато светлината е едновременно
частица, вълна, метафора,
метафизически принцип и
на всичкото отгоре без нея
растенията ще спрат да фотосинтезират
не мога и да им обясня как работят
двутактовият двигател и законът за закрила на детето
не мога дори да им обясня
защо винаги трябва да се доверяват
на закона за тъждеството и изключеното трето
дори Бог не мога да обясня 
сломен накрая единствено отговарям че
знам че нищо не знам
и това е най-ценният урок по философия

Януари

Човекът в инвалидната количка
е сякаш мъртва статуя
чийто поглед те пресича като нож
очите
очите молят за края
гласът
гласът отдавна го няма 
лицето
лицето е бледо като восъчна свещ
молбата
молбата скоро всичко да свърши
през януари
през януари гробът ще се изпълни

Рождество

Аз съм един от тези пешеходци 
които преброждат лунни пътеки
които обичат самотата на мисълта нощем
и я преследват изпод декемврийските градски лампи
в навечерието на Рождеството
кое преследваме ние сенките?
кое не ни дава спокойствие
и властва над нас като повеля?
кое ни убягва?
нима някой звук
някоя реч
някое Слово
нима появата на бял свят на нашата мисъл и един младенец?

унесено бродим из спомените
докато нашето тяло ни носи през пространствата на града
може би нашата мисъл е онзи младенец
който ще се роди в отсъствието на покой
там където всичко е привидно наред 

нас? 

но кои сме ние ако не гласове
вопли
пръхтене
радостна глъчка
тих шепот 
и абсолютни голтаци в битието? 

аз?

съм тази луна
която никой не вижда
но свети за всички
в навечерието на Рождеството

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023

Previous
Previous

Мария Стоева - Частен случай

Next
Next

Венелин Бараков - Война