Васил Прасков - Big Brother

Зимата е лятото на изгубената надежда. Между малката бяла смърт и малката нощна музика гледаме телевизията на вечния райх и в нас се взира погледът на газовата камера. Говори „Big brother“, редакторът на „Нова асоциална поезия" – Васил Прасков.

big brother

големият брат от бзнс александър стамболийски
има мисия за съквартирантите в обора
грижи се за морала и смяната на пола им
строго но справедливо следи
да се чукат без да се бият
да се бият без да се чукат
да не крият нищо от свещеника в изповедалнята
на газовата камера

*
пусни зимата в дома ни
снега под звезди които не падат
изнасиленият вятър проснал погледа на света на гърба си
въздухът който те забравя преди да си го вдишал
студът възбуждащ те като насилие
малка бяла смърт и нощна музика

зимата е лятото в което
не се самоубихме

както луната тъче светлина в тъмен плат
разполовихме лятото -
всичко за мен всичко за теб

страхът е изкуство като войната

не оставих нищо в сърцето си
освен звездата
на изгубената надежда

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024