Цветозар Цаков - Краят на света

Цветозар Цаков е роден в Ловеч през 1983 г. Завършва Езиковата гимназия в родния си град, след което учи комуникационни науки и журналистика в Аахен (Германия) и в СУ. Публикувал е проза, поезия и публицистични текстове в „Литературен вестник“, в. „Култура“, сп. „Съвременник“, сп. „Гранта“, сп. „Но Поезия“, сп. „Текстил“ и различни онлайн медии. Победител е в конкурса на Международния литературен фестивал "Дуенде, безпокойство, кеф" през 2015 г., финалист е в конкурсите за фантастичен разказ "Агоп Мелконян" през 2015 г. и за млад автор на Литературен вестник през 2016 г. Автор е на сборника с разкази “Винилови души“ (2020, Жанет-45), с който печели наградата за дебютна литература "Южна пролет" през 2021 г. Под негов превод от сръбски (заедно с Калина Йорданова) през 2021 г. за пръв път на български излиза избрана поезия на босненския поет Драшко Сикимич. Основател е на сдружение за популяризиране на съвременна балканска култура Balkans – Ways to Friendship, с което организира събития на млади алтернативни и ъндърграунд артисти от Балканите у нас.

Езикови различия

По Витошка
две момчета
говорят на английски
хванати ръка за ръка

телата им оформят
буквата Н

Н като Happy
и
Н като Не!

Краят на света

Вчера дойде краят на света.
Не беше каквото очаквахме.
Просто някак падна параванът.
А зад него видяхме публиката.
И тя видя нас.
Сега, когато вече нямахме
никакви съмнения,
изобщо не ни се играеше.
И на публиката не ѝ се гледаше,
след като видя, че сме като тях.
Разотидохме се тихо,
толкова внезапно непотребни,
че никой не се сети да попита:
А сега какво?

Обещание

Не съм се къпал,
не съм се бръснал
и не съм си рязал ноктите
вече два месеца...
Откакто ти ми каза:
"Обещай ми,
че няма да се промениш!"

Палатализация

Ти си внезапната палатализация
на моето твърдо съгласие
със живота в обвинителен падеж.

Омеквам, но не падам.
Просто ставам друг.

По-лесен за изричане.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022