Тургул Кескин - Забравих (Превод Айше Рубева)

И това лято свърши. Забравяме опустелите села и продаваме мечтите си с поезията на Тургул Кескин.

Александър Арнаудов

Забравих

И това лято свърши, късно е вече, забравих
Имаше жени, от Бурса ли бяха или от Болу?
Какви бяха лицата им, на какво приличаха, забравих
Времето отлетя, почистих раната си
Изчезнаха като опустели села, забравих.

И след това се намерихме насред мечта: летящи деца
Защо да лъжа, забравих коя мечта беше
По пътя за Бурса кръв потече по крака му, нисичък мъж
Не помня как се казваше, мина време, забравих
Нея година дърветата замръзнаха, клоните им не се раззелениха. 

Болу ли беше или пък Бурса, забравих
Пътищата бяха доста хлъзгави, едва не падна коравият мъж
Защо пътищата бяха хлъзгави, сега забравих
Светии видях, любима, от умрелите
Строги ли бяха не знам, ето, това забравих.

Ние бяхме мечтаещите деца на тази огромна вселена
Кой купуваше, кой продаваше, аз пък това забравих
Една сляпа газела бродеше из планината Болу
Скитник  ли  беше или  роб? О, как забравих
Беше много студено, не успяхме да полеем цветята нея вечер.

Жена продаде мечтата си, за колко, забравих
В тъмнината на Бурса ли бяхме или в планината Болу?
Лутайки се между мечтата и тъмницата, забравих
Но имаше поети в тези мечти, с мен по пътищата
Добре ли са, не са ли? Мина време, забравих.

Решителност 

Миналото несъмнено е като настоящето
Утрешния ден ще е като днешния
В крайна сметка, човекът винаги си остава човек.
В глад или в бой
Човекът си остава човек
Непоносима и примамлива химера.

От това заиграват тополите
Вятърът вечно ще носи на гърба си
Замръзналия труп на шарената птица.

Тугрул Кескин
Превод от турски език Айше Рубева

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023