Томислав Миладинов - В душата

Томислав Миладинов, роден 1990-та в София. Възпитаник на 133 СОУ Пушкин, завършил ЮФ на УНСС, практикуващ адвокат в областта на нак. право. Фотограф, поет, писател, читател. Автомобилист, писал за Top Gear и EVO България, ценител на стари автомобили и Формула 1.

Авторът споделя за себе си: “Опитвам се да свиря на саксофон и да събирам грамофонни плочи, слушам от джаз до електронна музика. Считам, че най-хубавото нещо в живота е неговото многообразие.”

Обем

Чудна работа
Гледаш я - нисичка, мъничка
Вдига се на пръсти да те целуне
Слабичка, тежи нищо-нищо и половина
А половината - това е коса
Още малко, и ще изчезне
Обаче, когато наистина изчезне
В душата ти остава такава дупка
Където ако набуташ Тадж Махал
Леко ще се белее в далечината
И това е само антрето.

Научен подход

Теглото се измерва в грамове
Разстоянията - на метри
Времето в секунди, часове, минути
Светлината - в лумени
Водата, алкохола - в литри
Налягането мери се в Паскал
Температурата по Целзий - или пък не?
Някои пък са малко сложни
Колите имат конски сили
Компютрите ни смятат в терафлопи
Домовете - в киловати, само че за час

Всичко може да се разбере
Всичко може лесно да се изчисли
Много питат как измерва се богатство - обаче не в пари
Мен обаче още не е спряло да ме гложди
Как да меря от самотата колко ме боли
Как да сметна колко много точно липсваш?
Ще трябва да е по космическата скала
И без това ме изостави пред моя Млечен път
И изгуби се, насред безброя от звезди
Тъгата се отмерва като нищо друго
Самотата мери се извън земята, там, където казват, че е празно
Колкото домът ми, в който няма теб
Така че, съжалявам, знам, че ще прозвучи мегаломанско
Но тъгата мери се космично
Липсваш ми от тук поне до Андромеда
Колко парсека според тебе са това?

Огледало

Вкъщи винаги имаше цветя,
Звучеше музика,
И миришеше на прясно изпечен хляб.

Така и не разбрах защо. 

Тялото ѝ беше насъщния,
Стъпките ѝ звучаха с мелодия,
А косите ѝ ухаеха на райска градина.

Явно обичаше да се сеща за себе си,
Когато не се сещах за нея.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023