Татяна Йотова - Писмеността на раковините

Морето ни изплюва върху пясъка. Търсим писмеността на раковините в лятото на Татяна Йотова.

Александър Арнаудов

ПИСМЕНОСТТА НА РАКОВИНИТЕ

Ти вглеждал ли си се в писмеността на раковините?
Онези, изплютите от безсезонното море?
С дефекти разнородни: пробити,
с отчекнати плисета,
без цвят примамващо-изтънчен
и без лъскавина –
изцъклени из пясъка на думите,
където морето си играе на целувки със брега
и с пяна на екстаз ги отродява.
Които не ще посегне никой да колекционира.
Но ако имат процепи миниатюрни,
цивилизационното ни мислене
гердани би могло да окачи
върху гърдите на надменната си същност.
Хрущенията им молитви са
под тежестта на вик безнаративен.
Писмеността на раковините –
съзнателност неразгадана,
оформена от населяващи ги видове живот,
повивана с разумни водорасли;
посредница между стихии укротени.
А ако знаехме сигналните ù знаци,
навярно щяхме да се прочетем със теб –
като делфини, самоспасили се
от екоразрушението нелюбов
в романа-хорър на алиенацията…
Ти чувал ли си някога все пак
за писменост на раковините?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023