Светлозар Стоянов - Просто смърт
Странният час идва с мъртвешката си усмивка. Ежедневието те разпилява по границите на неизживяното. Разкъсваме надеждата в обятията на Светлозар Стоянов.
Александър Арнаудов
ТЯ ИДВА В СТРАНЕН ЧАС
без да позвъни
без дори да почука
без sms
без e-mail
без телефонно обаждане
идва и ти носи рак
инфаркт
инсулт
тумор над слепоочието
модерни болести
оргазъм
идва с куфарите си
роклите
косата си
черепа
наметалото
мъртвешката си усмивка
натриса ти бившите си мъже
до един мъртви
любовниците им мъртви
съпругите мъртви
и животът който ти остава
след нея
защото животът след смъртта е просто смърт
тя идва в странен час
да те целуне
да ти роди деца
да вдигнете сватба
да правите любов
да произвеждате секс
да се чукате
както не си чукал никоя
да те напусне
да те убие
да те самоубие
защото животът след любовта е за простосмъртните
тя просто идва в странен час
не когато лежиш пиян в канавката
не когато те оперират от херния
не когато катастрофираш с колата си
или откачаш от глад
тя идва
когато си подредил живота си
когато си останал насаме с приятелите
и получаваш добра заплата
имаш хубава професия
осигуровка
апартамент
спестяваш
тя идва в странен час
толкова красива
похотлива
толкова незаслужена
толкова необичайна
толкова неочаквана
тя просто идва в странен час
като молитва в устата на неверник
като цвете под опашката на дявола
като убиец с метален бокс в ръката
тя идва
ВМЕСТО ЛАСТИК
разпусни си косата любима
развихри къдриците
рукнали
ручей през май
ромолят
ромолят
ромолят
рой кичури зад ушите
разпусни ги
нека препуска
табуна
не в конска опашка
а в хаос безкрай
разпусни си косата любима
разроши гривата
разпилей
ръмжащата орда навред
рим
рим
рим
рухнал
ранен
не след атила
още при нил
паднал цезар
от тебе проклет
разпусни си косата любима
разлюлей
ръждиво
разплетени кръшни змии
роб
роб
роб съм ти
расо сърцето ми носи
религията е няма
от реброто ми
криво
как господ успял е
рая да сътвори
роса
роса
роса
росят епилирани разни фантазии мъжки
раздират се в завист плешиви женски сърца
разкъсай ги
разкови ги
развей развей си косата любима
развържи се
а щом спреш уморена
ела да те вържа
вместо ластик
с любов
ТОВА НЯМА КАК ДА СЕ СЛУЧИ
това няма как да се случи
мислиш си ти
казваш си
няма да изпадна никога
като този ужасен просяк
и подминаваш
всички просяци
защото всички просяци са
пияници
а ти отдавна не пиеш
и никога няма да
просиш цигари
но да речем
нещо се случи
сринеш се по точки
изхвърли те системата
загубиш на карти
спечелиш лош кредит
измами те банката
напусне те жена ти (и прочие гнусни клишета)
и всички приятели
и близки
вкупом се
отрекат от теб
и трябва да ровиш
в боклука
забравил всяка погнуса
за хляб без мухъл
картон и шишета
а после да сръбнеш
пластмасово вино
с два фаса
защото
(забелязал съм)
всички просяци пушат
а после
после
кротко
и
тихо
да полегнеш
зад контейнера
с неизменните
две кучета
и поспиш
с надеждата
че утре
това няма как да се случи
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021
