Стоил Рошкев - Слънчевото куче

БСТВ, където води сутрешния блок „България се събужда“ и предаването „Думата е Ваша“.

В края на 90-те години на ХХ век нашумява със стихосбирката си „Ток“, успешно комбинираща ефектна метафорика с разговорен и дори уличен език. Автор е и на романа „Жени по китайската стена“ (2007). Втората му стихосбирка „Естрада“ излиза от печат през 2009 г. През 2011 г. e публикуван сборникът му с разкази „Няма такъв булевард“. А вторият му роман „Кибермодернизъм, или кукловодът Йоан Янков-Сайта“ се появява през 2016 г. През 2022 г. е издадена книгата му с есета "Критика на телевизионния разум".

Стоил Рошкев учредява с лични средства и "Приз "Орфей" - литературна награда за нов български роман (неиздаван). Към датата на връчването на наградата, 24 юни 2022 г., това е най-голямото литературно отличие в България от началото на промените през 1989 г., чието парично измерение е 12 000 лв. В конкурса "Приз "Орфей" участват над 100 писатели. Журито - проф. дфн Симеон Янев, Румен Леонидов, Нора Стоичкова, Стоил Рошкев - определя за лауреат писателя Михаил Михайлов.

ЩАМ

Новият щам на любовта ти към мен
ме зарази. Тъкмо бях се излекувал,
но – не. Ето. Не! Зарази ме
отново.

Невиждано объркване обхвана
Обединеното кралство 
на съзнанието 
и костите ми

заради мутиралия вирус 
на любовта ми към теб.
Не знам дали става въпрос
за ерос, агапе... За медицина ли?

Ваксината и бустерите срещу теб 
така и не хванаха. И колко странични...
О, колко странични ефекти!
Затворени бизнеси, безработица в мен.

Протестирам! Скандирам.
Исканията ми са: Да се направи
проверка. Да се вземат 
адекватни мерки. 

ПРОТЕСТ 2020

Рола тоалетна хартия литнаха
към сградата на правителството
по време на големия
летен протест, сякаш ленти
                                               в бенефис
на художествена гимнастичка.
В небето,
развивайки се, тези ленти,
огрени от юлското слънце, приличаха 
на желаещи
                                           сперматозоиди,
стрелнати към лоното
на бъдещата власт.
Роло след роло. Поредици
от мощно изхвърлени
                                            борбености.
Няма начин властта да не роди
някакво ново дете-цар.
След 9 месеца
ще го видим.

СЛЪНЧЕВОТО КУЧЕ

Слънчевото куче, което 
ме спаси
от бурята 
една вечер в Рила, няма 
да го забравя как ми подаде ръка. 
Не в буквален смисъл, разбира се,
то ми подаде ръка, но появявайки
се от нищото. Бяхме се загубили
с един съотборник в лошото време,
докато катерехме 
от Рилския манастир
напът за тренировъчния ни лагер на
отбора ни на Седемте рилски езера.
Шест часа преход.
Стъмваше се, попаднали бяхме
в буря, не знаехме 
накъде да поемем. Смрачи се. 
Гъста мъгла на талази.
Объркани бяхме. Уплашени.
Пътеката рязко изчезна.
Тогава се появи 
то – едно жълто куче
от неизвестна порода.
Стресна ни, но лаят му 
беше приятелски.
Поехме след него.
Вървяхме, даже подтичвахме 
с раниците си нагоре
по склона. Стигнахме билото
високо в планината.
Кучето помаха с опашка
и изчезна изведнъж. 
Времето също изведнъж се изясни.
Установихме къде сме.
Спасило ни беше
слънчевото куче.

ЧАСТЕН МОЗЪК

Животът е подкаст,
суши в джакузи,
способност за смирение,
Стоил от София,
кавър на стар хит 
(плажен чадър и стар хит).
Частен мозък.
Форма на миг.
Поведенческа еклиптика,
неопропастена дейност.
Грижовна надежда,
внушение от книга-тухла.
Кичури любов.

НОЩ

светещи лица
в тъмното по парковете
като луни ний отразяваме
екраните на айфоните си

***
Модерността винаги е била глазура
на много по-мощна, лицемерна диктатура.
Никога не сме били модерни – 
                                      прав е Бодрияр, но и Латур.
И не е нужно 
да си кой знае к’ъв Епикур,
за да разбереш, че 
                                      е така, 
така е
още 
от древния Ур.

И ОТ НЕБЕСАТА СЕ ИЗСИПА АВГУСТ...

Кой поет това го беше писал?
Много пъти явно, че е казвано.
Но е важно, че е лято. Екстатично.

И ще бъде казвано и в бъдеще
нас като ни няма на планетата.
Лятото ще обикаля все тъй слънцето.
Ще го възхваляват свръхчувствителни поети.

Водоемите отново ще са грохотни,
в тях ще скачат с преуспяващи телосложения 
хубави жени, мъже и тъй нататък. Мокри.
Ще се кефят, че са живи. Ще е феерия.

Ще потръпват от възход и от новаторство,
олимпиади, разточителна утопия,
без да схващат може би, че са в капана
на тотално минало, на допотопност,

дето толкова кошмарно са обсебили Земята,
че човек е всячески хипнотизиран...
Лято, лято, лято, лято... Августе! 
Тук. Сега. Не спирай да се сипеш.

Ти, море, разплисквай също в синьо
все тъй секси светлата си същност.
Нека релаксиращата ти единственост
да не ни напомня, че сме смъртни.

МАЙМУНА

Сърцето ми е твоят бар
и ти оставаш в него да допиваш
до сутрин с компетентен чар
зеленото мохито на очите ми.

Но аз не мога да затворя,
не мога да престана да те черпя
с благоговейно шурнал поглед,
очите ми към теб са се излели.

И няма сън, почивка липсва!
Аз продължавам да те зяпам.
Присъствието ти е убийствено.
Затуй към теб протягам лапи.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023