Стефан Иванов - Ще стана илюминат
Чакаме да ни блъсне кола на тротоара. Валят имейли и покани от илюминатите. Покварихме народа с поезията на Стефан Иванов.
Александър Арнаудов
ще стана илюминат
всяка седмица ми пишат на мейла
и ме канят да се присъединя към тях
те ще ми донесат мъдрост и познание
ако съм бизнесмен или бизнес дама
пастор политик доктор футболист или студент
или ако искам да стана прочут артист или актьор
и да бъда богат да имам власт
и да съм прославен в целия свят
ако се присъединя към тях
мечтите ми ще се сбъднат
всеки член получава
по 500 хиляди долара на седмица
и кола
както съм казвал и друг път
не пия кафе
не плувам
и нямам книжка
*
когато се прибирах
вечер и сам
от основното училище
бях на осем или девет
често гледах
волтрон
стария анимационен сериал
за скуби ду
или нещо друго подобно
по кабелната
накрая гледах надписите
и се чудех
как
за бога
всички тези хора
са се отказали
да бъдат
сценаристи актьори или режисьори
а да са просто някакви си там
в анимационния филм
как са приели факта
че не са главните
а са отстрани
отне ми 36 години
да разбера
колко е прекрасно
да не си главен
а просто
някакъв си там
*
има на този свят
невероятни хора
невъобразими
те са голяма магия
как развеселяват само
държат се като убийци
може и да са такива
уви
развил съм висок толеранс
към такава радиация
приятел нарича мой титулован колега
„цунами от лицемерие и жестокост“
аз нежно му казвам
докато се давя
„така ли мислиш
според мен нивото
на река токсичност
в сантиметри
е сан шанжмон“
*
когато майка ми казва
„тези хора поквариха цял един народ“
си казвам наум
как не искам като излизам от кино
да ме блъсне кола на тротоара
как не искам да напусна българия
как не искам дните ми
да бъдат управлявани
от буквални или косвени убийци
не искам още един от приятелите ми
да умира заради тях
не искам да ме е гнус непрекъснато
но когато някой ми казва че е смутен
от наглото поведение на редови полицай
равнодушно му казвам
че не иска да знае
как говорят някои съдии
когато си мислят
че никой не ги слуша
или няма да запомни
думите им
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022
