Станислава Рашева - В най-тъмното

Душата е погребана в утроба. Замазваме раните и белезите под кожата. Довършваме паметта на Станислава Рашева.

Александър Арнаудов

*
В най-тъмното тъмно на стаята
се е сгушила топка мълчание.
Тя спокойно седи в дома си
и следи всяко мое движение.

*
Пудрата на времето 
замазва раните и белезите.
С най-болезнените
тромаво флиртува,
скритото под нея тъгува.

Пудрата на времето
мирише на хубаво,
мирише на бъдеще.
Пудрата…
трупа бледите тонове 
от настоящето.
Пудрата на времето работи…
довършва нещо с паметта.

*
Душата ми пищи,
заробена в утроба – гроб.
Избрала да е пленница на себе си,
раздира с нокти 
тъмнината на затвора. 
Сенките на ароматите се впиват,
просмукват се, приплъзват се…
Тя рови, търси…
Трупове на стари дни размества,
с една надежда, някак си възкръснала,
да стигне до зората на минута оцеляла
избледняла, изтъняла…
минута – вяра… в теб. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023