Станислава Рашева - Най-сетне нощта

Влизаме на пръсти в тихото присъствие на нощта и жаждата на Станислава Рашева.

*
Сбъдна се най-сетне нощта –
жадувано тихо присъствие.
От очите ти ме погледна сълза
и си отиде на пръсти.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022

Previous
Previous

Прогресива Геометрикус (Наталия Недялкова) – Между нулата и единицата

Next
Next

Венелин Бараков - Забравен език