Станислава Рашева - Антракт

Душата виси в мрак. Сънуваме пеперуди от длани. Спираме времето в антракта на Станислава Рашева.

Александър Арнаудов

АНТРАКТ

Душата ти виси във мрак.
Хълца и се олюлява,
душата ти виси.
Луда бездна я очаква.
Жребият е хвърлен.
Монетата в дланта ти
тура ли е или ези?!

*

Сънувам пеперуда от длани
кацнала в скута ми.
Лявото крило по-голямо,
дясното по-топло.
Пеперудата трепва
Жива е!
Леко пърхат крилата,
Преливат огледално
чертите ѝ.
Тръгват от едната ръка
в другата се вписват.
Играят си…
кривата на любовта
прогаря.

Лявото крило… избледнява.
Крепи се от спомен
за дълго летене.
През деня ми вече те няма…

Сънят е нетраен.
Пеперуда от длани
от скута отлита.
Пеперуда от длани
в съня ми остана да скита

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023

Previous
Previous

Надежда Тошкова - Бели нощи

Next
Next

Людмил Петров - Автопортрет