Спаска Гацева - Най-опасното място

Ангелите в небето са перо на птица паднало в летеж. Всяка смърт ни сближава. Вселената ни разпознава в картините от думи на Спаска Гацева.

Александър Арнаудов

ГОСПОДИ!

в картината
на моя дом
оставям всичко

перо на птица
паднало
в летеж

една сълза
готова за обичане
а за кого не знам

тъй много ангели
и там в небето
тъй много гмеж

*
живее ми се някога
преди

преди дървото пеещо
да беше се превърнало
в палто
за старата жена
с душа на птиче

Премаза я не друг
а облачната колесница

кой там се возеше
така и не разбра
както и другото
какво е бог
а тя му беше майка

*
в тоя свят непредсказуем
жилав и чуплив
което ни сближава
ни разделя
омразата захранва любовта
до всяка смърт
кълни един живот
замислил ли е Бог
трошици светлина
за бъдното

по дишането
и Вселената ни разпознава

победителят

често я чувам
тази дума напоследък
не е наложително

победи го
все ми повтаря
силата

и защо да го правя
и така
съм щастлива

мога да кажа здрасти
и на най-опасното място
в мен
слабостта

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022

Previous
Previous

Симеон Аспарухов - В съня си

Next
Next

Георги Бойчев - Безтегловност