Спаска Гацева – Съдба на екс
Вълчият вой на земята ни застига в съня ни. Спомените ни лягат на релсите, а семафорът е зелен. Ще отпътуваме със стиховете на Спаска Гацева отвъд невидимото.
УСТРЕМ
Гара. Изпращачи на перона.
Влакове. Семафорът - зелен.
Уморих се вече да се гоня
с другия живот. И с мен.
Нито спирах. Нито се оглеждах.
Нито бариерите видях.
Просто върху релсите полегнах.
И заминах с тях.
*
в старите къщи
старите хора заспиват
с бастун до леглото
тичат в съня си
нозете им боси
в зелени ливади
спомени млади
им се привиждат
в пътища още
ДОКАТО ЧАКАМ ВИДОВДЕН
Разхлабиха се въжетата.
Прецъфтяха цветята.
Изпих си съдбата на екс -
с примка на шията
и спомена за пчела.
Имам да свърша още някои неща.
Ще се скрия под клепките
на душата си - та да повярва,
най-сетне, че нищо не е това,
което изглежда. Чувам
вълчия вой на земята.
Всичко е както го подредих.
Невидимото - до видимото.
Разхлабиха се въжетата.
Не ми се виси повече
на това въже
като въпросителен знак.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022