Кристина Тодорова - След залез

Учим се да губим битки под кървавата луна на желанията ни. Розовите дири на отминаващите самолети разчертават звездното небе. Залезът отдавна е потънал в очите на рибите, но поезията на Кристина Тодорова продължава да свети в мрака.

*
кратка зима
недовършеният шал
на баба

*
краят на подлеза
топлата ми баничка
в ръката на клошаря

*
отново Великден –
все по-малко яйцето
в детската шепа

*
след залез
розовите дири
на отминаващите самолети

*
дървено яйце –
дядо ме учи
да губя битки

*
любимият му шлагер
снимам еделвайса
за дядо

*
ниско слънце
в прозореца на автобуса
залезът и аз

*
кървава луна
връщат се натежали
рибарските лодки

*
тиха вечер
залезът в очите на рибите
в мрежата

*
по залез
на различни брегове
аз и сянката ми

*
залез
… на нашата пейка
баба и дядо

*
листопад
все по-малко хора знаят
детския ми прякор

*
късно е
сноп лунна светлина
върху затворената книга

*
светлините на метрото
във всички очи
логото на Facebook

*
под звездното небе
стадо овце…
пасе

*
звездопад
ами ако всички желания
се сбъднат…

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022