Симеон Аспарухов - Матрица

Осъзнаването, че живеем в матрица е причина за бунт, най-напред вътрешен, след това пренесен и в света, който трябва да бъде взривен, за да продължим честно нататък и отвъд. През срещи и разминавания, през болка и смърт, но оставайки хора. Философия на живеенето 1+1=3 и смисъла на човешкото, в новите текстове на Симеон Аспарухов.

Ива Спиридонова

МАТРИЦА

Все по-малко
и от най-малкото
малко позволено ни е
да вземаме.

Все по-жалко е,
че жал и да има
е все по-малко,
а ние напълно немеем.

Проспиваме времето,
отредено ни само за малко.
Това е най-жалкото.

А друг последен се смее.

1+1=3

Живеем два пъти.
Само, когато
веднъж повярваме
в живота
и още веднъж,
когато
животът ни отвърне
с вяра.

Обичат ни два пъти.
Веднъж, когато
се влюбим
в човека
и още веднъж,
когато човекът
ни изпраща
с опечалените.

Умираме два пъти.
Веднъж, когато
животът ни раздели
с човека
и още веднъж,
когато човекът
веднъж е отнел
живота ни.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022

Previous
Previous

Евгения Динева - Вселена на безнадеждност

Next
Next

Александър Габровски - Страхувам се от ясни небеса