Саня Табакова - Камък

Човек има нужда
от няколко ядки любов дневно.
Останалото е омраза.

Саня Табакова

*
Само от твоята ръка
хвърленият по мен камък
става на птиче
и кацва леко на рамото ми...
Защо плачеш.

Коситба

Косата е остра.
Замахът епичен.
Окосените се сгъстяват.


Урок

Когато нямаш изход,
и погледът е врата.


Карма

Няма време за детство.
Наследихме вината.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022

Previous
Previous

Стефан Икога - Вчера нямаше война

Next
Next

Рени Васева - Арматурата