Саня Табакова - Бъдни вечер
Не сервирай на тъгата -
ти си нейното блюдо.
Саня Табакова
БЪДНИ ВЕЧЕР
В питката -
по един смъртен грях
за всеки.
В каната -
прошка.
*
Елхата, лъскавите топки,
обилната храна
и всичко
за да се радваме
на празника.
Но празникът и радостта защо са?
Опадали иглички,
пропуснати късмети
и блясъкът на "Веро"
по чиниите.
Последната искрица на фитила
се дуелира
с тъмния ми поглед.
"СВЕТЛИНА! ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА"
Светът не е възможност на нюанси.
Цветът е разредено черно.
В тъмницата на времето
не виждаме
подушваме единствено страха си
усещаме настръхналите косми
и удари от рамене уведени.
Защото, Господи,
свидливо си загърлил светлината,
без да ни оставиш даже сенки
в модерния си пасторал:
най-черни фигури върху по-черен фон.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022