С. Димитров - Богомолка

В сянката на живота се ражда поредната примка. Кръстове се издигат над мраморни усмивки и непознати лица. Поезията на С. Димитров отхапва главата на смъртта преди да изкопае поредния гроб.

Богомолка

Обличам черните си дрехи в скръб
Която прерязва гласните струни
И подарява сладко мълчание
От отдавна сподавени хлипове
Не познавам повечето хора
Не помня дори усмивките им
Защо трябва да помня тъгата
Която ще се лута тук
Като дете забравено от близък
Да пази мрамора студен

Гледам кръстовете като богомолка
почитаща обичая на смъртта,
В който всички ние сме съучастници

Разстрел

Почукват черни униформи
Ковчегът е човек
Предсмъртният подарък е лопата
Копаенето - утеха
Полята с пот вместо вино

Рови в почвата за спомени
И преоткрива собственото минало
Преди да скочи в забравата
В търсене на смъртта

Чува се презареждане на автомат
Но после металът целува земята
И в сянката му се ражда примка

‘’Усмихни се,’’ извиква някой
Нека не травмираме убийците

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024