Ружа Матеева - Докосване

Светът е неразлистено писмо, сън на непознат език – с цялата надежда на тъгата побрана в завръщането към класическия стих на Ружа Матеева – редактор на списание „Нова асоциална поезия“.

РИСУНКА ОТ ЗВУК

Пръстите ми всъщност са вода,
тръгнала на тънки, бледи струи.
Тялото ти всъщност е кристал,
в който цяла вечност да съм влюбен.

Слушай, този звук е непознат,
Аз те свиря, ти ме подмладяваш.
Гали те безликата вода,
после на Земята те раздава…

Има те по всички върхове,
в стари предсказания и притчи,
в струните на древен инструмент,
с който да се уча да обичам.

Моля те, не искам тишина
живите ми ноти да пресича.
Този звук е с образ на жена.
С него те творя. И те изричам. 

ДОКОСВАНЕ

Докосвам те със онзи светъл сън,
направен от небе и от коприна.
Усещаш ли ме? Тук съм и не съм.
Изпей ме като спомен и по име,

пиши ми неразлистени писма,
разчитай ми забравените дати.
Кажи ми и ще бъда точно там
със цялата надежда на тъгата,

с далечния си вик към вечността,
гравиран по плика с неравен почерк.
Докосвам те със слънцето навън,
с кафявата целувка на дървото…

Не искам да те гледам през екран,
с металните нюанси на неона.
Кажи ми и ще бъда точно там,
където във съня ти си говорим.

ЧУДО

Прозорецът се буди вместо теб
във есенната рамка на леглото.
Отгоре е прозрачното небе,
наречено на тайната ми болка.

Косите ти са сплетени звезди,
ръцете ти полират тишината.
Тук всеки звук е рязък и горчив,
задраскани са вчерашните дати.

Но аз те разпознавам като дъжд,
валял по перилата на сърцето.
Обичам те и пак ще се родя
със жаждата на всяко крехко цвете.

Събудих се до поглед на жена
с познатите черти на тази утрин.
Кафето ми, крайпътния пазар,
прегръдката без мириса на чудо,

в което съм повярвал и съм пил
с лечебните инстинкти на душата…
Косите ти са сплетени звезди.
По тях при тебе всяка нощ се качвам.

САМО ТИ

Идват мислите, съвсем като река,
придошла от спотаяваната нежност.
Само ти си ми пороя и брега.
Само ти си преминаващото време,

нарисувано в ума ми от преди,
закалявано в неистински прегръдки.
Вдигам поглед и пред мен си само ти.
Намери ме, ако някога си тръгна,

заблуден като отчаяна пчела,
с твърде много аромати по крилете.
Само ти си във покоя на дъжда.
Само ти си в топлината на ръцете ми…

Идват мислите и пращат светлина
да напомнят за какво ми е потребна.
Само ти ще укротиш една река,
придошла от спотаяваната нежност.

ПЕПЕЛЯШКА

Светят стълбите в сумрака, светя аз
като жълта пеперуда, като фея.
Само стъпка и съм вече у дома
сред цветята, сред искрящи полилеи…

Във сърцето ми живееш само ти.
Боже, колко от отдавна те познавам…
В най-далечната земя ме отведи,
там, където вече всичко съм разбрала.

Има приказно пространство, тишина,
и пантофка, от която да избягам.
Но един си ти. И аз съм ти една.
Колко сила има в думичката „двама“.

Качвам стълби, а изкачвам своя връх,
за да дойда на уреченото място.
С тебе виждам. С тебе ходя и летя
сякаш Господ ме е хванал за ръката…

Обич моя, спряла тук от векове
пред пианото в една просторна зала.
Любовта ми е магически коктейл.
Позволявам ти сега да ме откраднеш.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023