Ружа Матеева - Ампутирам думите

Ампутацията на думите е спасението на сърцето в безкрайното мълчание отвъд света, за който не сме. Водката е просто една сълза в повече по ненаситните устни на разстоянието – в радикалната любовна тишина на Ружа Матеева.

няма спасение
само хора
в които душата ти
танцува

обичам те
има ли думи
в които да натъпча
и да пакетирам духа 
на „обичам те“
да ти ги пратя 
в малък колет
за рождения ден
и ти да получиш
кръвта ми
размазана 
по ненаситните устни
на разстоянието

сълзите ти капят в мен
през стъклото на монитора
и нищичко не ги изтрива
по-мокри са
от дъжда на терасата
по-солени
от потта по кожата
водката прилича 
на изворна вода
но е просто една сълза
в повече

господи
не ми отнемай
юмрукът в гърлото
любовта ми е въздухът
който не достига
интубирам се сама
и дишам отсъствието ти

на ръката ти
линиите катастрофират
вървя по развалините
събирам ги
създавам те отново
ти ме връщаш 
в себе си и в теб
едновременно
magic
казваш ми
и аз ти вярвам

някаква музика 
прави очите ти
още по-сини
а сърцето ми
олеква
като длан
на бузата
остани с мен
остани
остани

играем си на зодии
овен и козирог
на моста на сърцето
моля те
разреши на съдбата
да смачка
рогата ни

погледът ти е хищен
разкъсва границите 
на всяко „ако“
съблича ме
прониква навътре
до твърдата обвивка
на живота
и свършва
върху открехнатите врати
на клепачите ми

липсваш ми
нямам ръце с които да разкъсам
празното пространство
ампутирам думите
които не искаш
давя гласа
който не чуваш
крещя навътре
вадя тялото от душата си
… липсваш ми

какво обеща
и на кого
сънувам очите ти
как ме хвърлят отвисоко
ръцете ти
как ме блъскат обратно
косата ти
как се разделя
от моята
но наяве
няма мълчание 
на което да повярвам
че си тръгнал

ела си
лятото е по лицето ти
като морска сол
не мечтай за друга
която още не е дошла
за детето
което още не е родено
избери мен
и ще дойдат всички сезони
в които
да остареем

остави игрите
на криеница
поискай душата ти
да прекрачи навън
сам й направи мост
към живота
и попитай очите ми
тук ли съм
тук ли си
двама сме
отговарят

китарата ти мълчи
заедно с твоето мълчание
едно сте завинаги
дишай
любов моя
звукът ще се роди
от дишането ти
и ще пръсне
тишината

искам просто
да бъда единствена
просто 
радост
докато гледаш само
в моите очи
но ти си сляп
на мен ми се повръща
от всички други
с които пълниш
празнотата
а тя е все там
нали
диване
сляп си и не виждаш
кой
те чака
наистина

не съм за този свят Господи
защо си ме пратил тук
където сексът
е разкривена графика 
на всички човешки демони
и не съществуват вече думите
правя любов
където ръцете ми прегръщат
празното в другия
а синьото на очите
е като отровен син камък
не съм за този свят
не съм
искам да скоча
от лилавите кръгове под миглите си
право в циментираното ти сърце
да си разбия главата
да се разпилея
и никой да не поиска да ме събере
отново

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021